В миналия си разказ за Исландия ви разходих из Диамантения плаж, залива на най-големия глетчер в Европа и галерия с ледени скулптури в Рейкявик – все места в Исландия, откъдето се завърнах неотдавна.
Днес ще посетим Златния кръг и доматена оранжерия Фридхаймар. В онази част от света атмосферните условия са сурови и неприветливи. Ненапразно астронавтите тренират във вътрешността на страната, преди да ги изстрелят в космоса. Голдън съркъл обаче е място направено като за туристи. Само в един ден можете да посетите Националния парк Тингветлир, водопада Гълфос и гейзера Гейсир. Впрочем, името на това природно явление е исландският принос в световната лингвистика.
Резерватът е първият, създаден в Исландия, и единственият, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Там е и водопадът, който впечатлява не толкова със зрелищната си височина, колкото с това, че водите му внезапно „хлътват“ в пропаст и човек започва неволно да си мисли какво ли ще се случи ако случайно се подхлъзне в пенестите води. Е, поне давенето му ще бъде обагрено в златно – от играта на светлината пръските изглеждат скъпоценни.
Националният парк Тингветлир е единственото място в света, където можете да видите пукнатината, която се е образувала между евразийската и американската континентална плоча и за секунди да претичате от единия континент в другия. На пръв поглед прилича на обикновен поток, но наситено синият цвят и вестта, че Исландия бавно се придвижва към Америка променят мнението.
В резервата Тингветлир е основан най-старият все още действащ парламент в света – исландският. От 930 година насам викингите се събирали веднъж годишно около един камък, обсъждали правилата, по които да живеят сред най-немилостивата природа на света и наказвали провинилите се престъпници. И така до 1798 година, когато парламентът бил преместен в Рейкявик.
Недалеч е замлъкнал гейзерът Гейсир, дал името си на всички негови събратя по света. Той не е изригвал от години, но комшията му Строкур изхвърля възторжено струя на всеки пет минути за радост на туристите, които ѝ правят пълна фотосесия.
Тъкмо споменатите вече гейзери, несметното количество термални и пресни води дават възможност в оранжериите на Исландия да се отглеждат дори банани. А парното там да е почти без пари.
Но в началото ви обещах разказ за най-прочутия доматен парник на острова. Червеният зеленчук се отглежда в оранжериите на Фридхаймар от 1946 година. Сегашните собственици поемат фермата половин век по-късно и я превръщат в истинска атракция. Реколтата им наистина е впечатляваща – 300 тона годишно, което е 18 процента от пазара на домати в Исландия. Чрез компютър се регулират необходимите за всяко растение топлина, вода, хранителни вещества грижи. Светлината преминава през тънкото стъкло на оранжерията и се допълва от лампи, електричеството за които идва от водноелектрически централи.
Сондажната вода, с която се отоплява е 95 градуса. Опрашването на доматите се извършва от специално внесени от Нидерландия земни пчели, брането се извършва на ръка, а ако се появят вредители не ползват пестициди, а хищни буболечки. Дотук всичко, макар и свръх екологично, е характерно за повечето оранжерии, но едва ли са много парниците с ресторантски маси между насажденията. И точно в това е хитрият маркетингов трик. Доматената супа на Фридхаймар е станала толкова прочута, че е част от забележителностите на Златния кръг, а за маса се чака поне 30 минути.
Срещу 18 евро получавате толкова чинии, колкото можете да изядете и комати дъхав, току-що изпечен хляб на корем. В менюто обаче има доста кулинарни причудливости като бира от домати, фреш от зелени домати, чийз кейк от домати, сладолед от домати, щрудел от домати, торта със сирене и доматено сладко. Сервитьорите, освен че могат да отърчат за върджин блъди мери, с наслада обясняват детайли по отглеждането на ценния зеленчук, който е червен, зелен, жълт, че и черен на цвят."Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg