Доколко изкуството трябва да бъде зависимо от политическите виждания на управляващите? Как си взаимодействат културата и диктатура?
“Културата винаги по някакъв начин го е отнасяла заради факта, че в момента някой е на власт. Още от времето на социализма, знаете какво количество пропагандни филми имаше“, казва в “Нашият ден“ Венцислав Мицов, популярен музикант и човек, изявен доскоро по политическа линия.
“За съжаление и в момента изявени творци отново са визитка на определени режими. Ако вземем за пример тоталната забрана на диригента Гергиев. Някои хора залагат твърде големи надежди на това, че хора, които са талантливи, заедно с това трябва да са и много умни. За съжаление това невинаги е така и сега го видяхме през редица не особено адекватни позиции, свързани с войната“, посочва още той.
Според него “изкуството все по-често се превръща не в острие и нож на това какво трябва да е справедливото обществено мнение, а се възприема като някакъв чист ентъртеймънт, който не трябва да заема никаква страна.“
Руска култура и режим на Путин
“Това, което се случи като отказ на руски музиканти да изнасят концерти, е свързано изцяло с хора, които са видни активисти на “Единна Русия“ на Путин. От друга страна, има случаи, които се използват много умело от пропагандата – падат спектакли по музика на Чайковски, но се оказва, че падат, защото балетистите са украинци, те просто отказват да играят всичко, свързано с Русия. Но това не е глобална Западна политика спрямо руската култура в момента“, посочва още той.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg