Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вълкът в овча кожа или какво показва "другата гледна точка"

Доц. д-р Михаил Околийски
Снимка: Ани Петрова

Психологическата война е тази, която не може да изправи никого пред военен трибунал, но нанася непоправими щети. Защо? Какво означават специалните информационни операции и как те оставят траен отпечатък върху мозъка на потребителя и емоциите му? Кои са информационните инструменти, които поддържат режими? Кои са целевите групи, върху които се упражнява това въздействие? Как се манипулира значението на понятията? Как се предизвиква недоверие?

Разговор в предаването "Мрежата" с доц. д-р Михаил Околийски, специалист по психично здраве и експерт към СЗО.

Коя е войната, която не може да те изправи пред военен трибунал

"Смятам, че това е войната за човешкия ум. Това да манипулираш малкия човек е щетата, вероломното действие, което много рядко бива изправено пред съд, но нанася много големи поражения. В Библията е написано, че един от големите грехове е да се лъжат малките хора, а в България това е някакъв вид спорт от страна на много институции, включително и на медийните, които безкритично и без да има някакъв механизъм, който да ги възпре, разпространяват фалшиви новини и дезинформация. Наблюдаваме това от много години, но се прояви много явно по отношение на борбата с Covid 19 и сега с украинската криза. И под овчата кожа на представянето на другата гледна точка, на така наречения "плурализъм в медиите и в информационното пространство“, много се злоупотребява с истината, макар истината да е една и това трябва да е знайно, и срещу нея се представя алтернативна, хибридна истина, която бива представена като другата гледна точка. Ние от СЗО участваме в една коалиция, създадена от ЕК в България, за борба с дезинформацията и си партнираме и с други институции, и тези неща са доста добре разкрити и са представени теоретично как се сглобяват подобен тип фалшиви твърдения /…/ и как се заплаща за това. Това в много от страните е разкрито и се преследва.“

Нищо неподозиращи граждани – проводниците на пропагандата

"Има специалисти, които помагат как манипулативно и най-подвеждащо да бъдат представени определени тези и за съжаление те са въвлечени в подобен тип занаят, защото без помощта на опитни медийни експерти по психология не може така добре да се дръпнат тези струни, да кажем, на българската душа, които са свързани с историческия спомен за Русия и след това със социалистическата носталгия, така че да може максимално да се олекотят общите ни европейски тези и ценности и да се настани скепсисът./…/ Това касае, според мен, и националните медии, които безкритично публикуват интервюта с Путин или други диктатори от неговото обкръжение без никакъв контекст.“

Умелите пропагандатори и обектите на техните операции

"За тези послания има различни таргетни групи. От една страна, това е таргетната група на по-възрастните хора, които много добре помнят, че в съветския блок не е било толкова искрящо и блестящо, но те са били млади, кръвта им е кипяла, тогава са се запознавали със съпругите си, с момчета и момичета, и този спомен води до идеализиране на онова време. И по тази линия, според мен, се прави много, за да се обясни колко е било хубаво тогава и колко много е направено за България от страна на СИВ и на Съветския съюз. От другата страна – са младите хора, които по никакъв начин не получиха нужното образование в училище, за да разберат аспектите на тоталитарната държава./…/ Тези млади хора не знаят какво се е случвало в онези години и за тях звучи добре, че тогава е имало по-малко престъпления, което също е отхвърлено като теза, но продължава да се внушава, че животът е бил по-сигурен, по-спокоен, че образованието ни е било по-добро и че българските ученици са били най-умните в света, точно както съветските часовници са били най-бързите часовници в света. И така тези хора биват бавно, бавно манипулирани.“

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33