Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ментално здраве и работно място: Бърнаут синдромът в пика на летните отпуски

Снимка: архив

Менталното здраве на работното място може да се окаже ключ, който да стане определящ за целия ни живот. Дали ще губим месеци и години, пренебрегвайки менталното си здраве там, или ще бъдем част от една здравословна система за съжаление или за щастие, добрият резултат зависи от различни фактори – като комуникация и качеството на кадрите. 

В "Нашият ден" Анелия Митева, организационен консултант и експерт "Човешки ресурси“, коментира резултати от проучването за благосъстоянието и грижата за менталното здраве на работното място. Проучването се фокусира върху факторите, които влияят благоприятно върху нашето чувство на благополучие и благосъстояние, но също и на факторите, които пречат. Бихме искали да подпомогнем HR специалистите, как те могат да могат да се грижат за менталното и физическо здраве и за всички аспекти на здравето на своите служители, за да могат те да се чувстват щастливи и удовлетворени на работното място и същевременно да могат да си почиват пълноценно.

"Все повече се наблюдава това усещане и говорим за синдром на професионално прегаряне и не само. Среща се и скука, и синдром да нямаме достатъчно работа в днешно време, т.е. този стрес и усещане за бърнаут,  и усещане за скука, може да се повлияе и от големите изисквания, които има към нас, и от това, че ние няма с какво да бъдем ангажирани“, твърди Лилия Георгиева, психолог и гещалт-терапевт.

Синдромът на професионалното изчерпване/прегаряне (бърнаут синдром) се дефинира като "тип психологичен стрес, професионално или трудово прегаряне, което се характеризира с изтощение, липса на ентусиазъм и мотивация и чувства на неефективност. И като резултат – намалена ефикасност на работното място“. Той обхваща три аспекта: развитие на усилващо се чувство на емоционално изтощение и умора, тенденция за развитие на студенина и цинизъм, отрицателно и равнодушно отношение към зависимите от професионалиста "други", за които той по презумпция отговаря, тенденция за отрицателна себеоценка на собствената ефективност, водеща до чувство за лична некомпетентност и намалена работоспособност. Работещият вече не е способен да се ангажира нормално с работата си. 

"Дали благодарение на пандемията, от една страна, или осъзнатостта на компаниите, за това, че грижата за менталното здраве има директна връзка с продуктивността и ефективността на служителите, но и с тяхната ангажираност и вътрешна мотивация.85% от компаниите, участвали в нашето проучване, в последните 5 години са полагали грижа за благоденствието и благосъстоянието на служителите си. Като 95% от тях искат да продължат да го правят през следващите две години", твърди Анелия Митева.

Чувстваме се уморени не защото правим много, а защото правим малко от това, което отговаря на нашите вътрешни потребности. Необходимо е човек да си прави една такава рекапитулация със себе си, какви са приоритетите и очакванията. Защото в различни ситуации от нашия живот, в зависимост от житейските обстоятелства, ние имаме различни ценности и те се променят", допълва психологът Лилия Георгиева.

Целия разговор с Анелия Митева и Лилия Георгиева можете да чуете в звуковия файл.

В България, според данни на БСК, над 1 млн. българи страдат от синдром на професионалното прегаряне, а загубите за бизнеса поради бърнаут на служители са в рамките на 80 млн. лв. годишно.



По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55