На 14 юли 1992 г. е учреден Българският хелзинкски комитет. От 1993 г. той е част на бившата Международна хелзинкска федерация със седалище във Виена, в която до разпускането ѝ влизат 46 хелзинкски комитети и независими правозащитни групи от Европа, бившия Съветски съюз и Северна Америка, работещи на национално и международно ниво за утвърждаване защитата правата на човека.
Три десетилетия по-късно БХК обръща поглед за равносметка на пътя, който е изминала организацията в застъпничеството и защитата на правата на човека. Станахме ли по-чувствителни към проблемите на уязвимите групи и промениха ли се сферите, в които имаме нужда от правна защита, коментар в "Нашият ден" прави Красимир Кънев, един от основателите на Български хелзинкски комитет и негов председател.
Правото на свободно изразяване, на свободно придвижване, на свобода на мисълта и на словото стават актуални след промените през 90-те години, когато се появява Българският хелзинкски комитет.
"От средата на 70-те години на миналия век имаше създадени Хелзинкски комитети, когато се учреди т.нар. "Хелзинкско движение" на базата на подписаните в Хелзинки през 1975 г. споразумения от т.нар. "трета кошница", в която се съдържаха формулировки на основните човешки права. Това беше единствената договореност тогава, която по-късно прерасна в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Само че там нямаше механизъм за тяхното прилагане", припомня Красимир Кънев.
Българският хелзинкски комитет се създава от хора, които се занимават със защита правата на човека. За съжаление някои от учредители вече не са сред живите. Правда Спасова беше първият председател. Има и журналистка от БНР, която продължава да бъде с нас – Антоанета Нейкова. Не бива да се пропуска и Димитрина Петрова. Сегашният съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев е сред учредителите.
"При създаването на правозащитната организация особено актуален беше въпросът с правата на турското малцинство в България. В края на комунистическия режим имаше кампания за неговата асимилация, промяната на имената. Прогонването на една част от тези хора в Турция. Принудата към емиграция – на друга част", допълва Красимир Кънев.
Човешките права се нарушават и днес. Обикновено на хора, попаднали в институции – в затвори, в психиатрични болници, в детски институции, в социални домове. Хора, които по една или друга причина са недолюбвани от българското общество. Представители на някои етнически малцинства – ромите, хората с различна сексуална ориентация, мигрантите. Не бива да се пропуска и свободата на словото.
64% от казусите, разгледани случаи срещу България в Европейския съд по правата на човека, са били подпомогнати от експертите на Българския хелзинкски комитет.
Целия разговор с Красимир Кънев можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
