Преди дни той се завърна от Украйна. С кого се срещна, какво видя и научи за войната там, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Калоян Константинов, главен редактор на "КлинКлин" и водещ на независимото онлайн журналистическо предаване "По острието".
Защо отидох там
"За мен важният въпрос е защо някой журналист не би отишъл в Украйна. Според мен, за да говори един човек подготвено по дадена тема, той трябва да е запознат с нея и да отиде на място, за да види какво се случва. Защото в българското интернет пространство е пълно с хора, които се изказват все едно имат докторат по проблемите на Украйна или Русия, а никога не са стъпвали нито в Украйна, нито в Русия. Най-малкото, което мога да направя, като човек и като журналист, е да отида там и да се опитам да предам истината или поне тази част от нея, която аз виждам.
Бях в Лвов, Киев, Чернигив, Буча, Ирпин, както и надолу на Юг, до самия фронт."
Как изглежда фронтът
"Фронтът е празен – изпразнен от хора, изпразнен от живот. Сякаш някой е взел някакви села и малки градчета и е щракнал с пръсти и всичко живо е изчезнало. Оставена е покъщнината в домовете, дори животните в дворовете. Сигурно някой се грижи за тях. Същевременно с това не всички хора са си тръгнали, макар че там има ежедневни бомбардировки. Местни жители, с които се срещнахме, разказваха, че те вече само по звука знаят за снаряда, който идва към тях дали е изстрелян от артилерия, от ракетна установка тип касетъчни бомби и т.н. На едно от местата на 50-60 метра от нас избухна артилерийски снаряд, защото там цялата област е постоянно обстрелвана.
Докато говорехме с военните, те получиха обаждане по радиостанцията, тъй като там телефоните и интернетът са заглушени нарочно, та получиха обаждане по радиостанцията, че към нашата позиция идва руски дрон и веднага трябва да с махнем. Защото, ако ни засече, веднага ще последва артилерийски удар или ракетен обстрел по нашата позиция. Ние бяхме с три големи пикапа. Руснаците засичат с изкуствен интелект каква е големината на обектите, колко хора са в тях, как се движат. Затова ние много бързо се ометохме в три различни посоки.
Караме по един треторазреден, кален път със 100-150 километра в час и бягаме, а срещу нас местен жител по къси панталонки, потник и джапанки с едната ръка бута колело, а в другата държи поцинкована кофа и върви срещу нас в посоката на войната. Почувствах се като във филм на Кустурица – ние бягаме панически, а човекът сигурно отиваше да нахрани изоставените животни в някое село."
Различни възприятия
"Всяка вечер в Запорожието и в града със същото име се гасяха лампите – улично осветление, хотелски стаи, в домовете и хората се запердват, защото иначе руската авиация ще удари по тези места, където светят лампи. Като завият сирените, например в Киев постоянно вият сирените за противовъздушна тревога, и ти спираш и се вцепеняваш, и не знаеш какво да правиш, когато си чужденец. А местните вече сякаш не се притесняват. Просто ходят. Сякаш има някакво нормализиране, защото човешката психика просто е такава, че ако не се справяме с тези неща, няма да оцелеем. Това, разбира се, не означава, че на украинците им харесва да ги обстрелват с ракети, но човек намира начин да живее с това. Говорих с войници – и доброволци от чуждестранния легион, и от украинската армия, които казват: "Да, ужасно е да те бомбардират и умираш от страх, но минути след като това свърши и ти се смееш с твоите бойни другари, шегувате се, сядате да хапнете. Просто човешката психика е направена да оцелява."
Критики и балансиран поглед
"Украинските медии са под изключителен държавен контрол. Но чест им прави на украинците, че са много самокритични към собствената си позиция, политика и армия. Голяма част от тях са критични първо към Зеленски, макар че абсолютно всички казват: "Ние ще го подкрепяме до края, защото трябва да победим в тази война, която е абсолютно безумна."
Но те казват и друго: "Когато свърши войната, Зеленски трябва да си отиде, защото преди началото на войната той не беше добър президент, той не подготви страната за война, макар че имаше десетки предупреждения от чуждестранни разузнавателни служби година-две преди това. А Киев не се беше подготвил за войната въобще, буквално дни преди да започне не беше готов."
Украинците критикуват Зеленски и че е много обвързан с месни олигарси и според тях не е този герой, който се показва сега. Украинците казват: "Да, много се направи да се отделим от Русия, но не се направи достатъчно."
Най-голямата критика не идва от широката общественост, а от военните – и то от доброволци. Голяма част от тях, с които се срещнах, говорят анонимно, защото казват доста стряскащи неща. Визирам докладите на ООН и други международни организации за извършване на военни престъпления в Домбас преди началото на пълномащабната война. В армията им има наистина крайнодесни националистически фракции и не може да се каже каква е точната им бройка. Някой от войниците, с които разговарях, казаха: "Да, те са на наша страна, но не са по-добри от руснаците." По сведения на войниците, с които говорих, тази малка част крайнодесни фракции движи черния пазар на оръжия в Украйна. Всъщност Украйна винаги и преди войната е била един от най-големите черни пазари на оръжие в Европа. И има доклади на ЕС за това. А сега по време на войната, хора, с които се срещнах, казваха: "Ние нямаме хранителни дажби, нямаме патрони, а ако искаш да си купиш дарено от Запада оръжие, трябва да платиш на тези фракции, за да ти го дадат."
Подкрепям дълбоко каузата на украинците, подкрепям изцяло украинския народ, изцяло на тяхна страна съм, но за мен е важно да ги кажа тези неща, защото Украйна трябва да се справи с тях. От една страна, за да подобри шансовете си за победа във войната, защото всеки човек би трябвало да ги подкрепя в тази война, а от друга страна, заради руската пропаганда, която така или иначе използва тези недостатъци като оръжие."
Украинският народ
"Те са изключително мотивирани да оправят собствената си страна. Това е масово сред тях като нагласа. Дори и преди войната. Да, те имат своите огромни проблеми, корупционни най-вече, но те се стремят да издигнат държавата си до европейско ниво. Имат национална кауза, което ги движи. Нещо, което в България не съм го виждал от приемането ни в ЕС. След 2007-а, когато влязохме в ЕС, националната кауза на българите е – кради колкото можеш от еврофондовете и от всичко останало. Докато украинците имат силна национална кауза да си оправят държавата и това е лесно да се види дори по време на войната в градовете, които не са разрушени. Техните градове дори и сега изглеждат по-добре от българските – по-чисти, по-подредени, всичко е запазено. Киев след бомбардировките изглежда по-добре от София, дори и по време на война Киев е вибриращ от живот град. Да, има барикади, военните и торбите с пясък са навсякъде, но до 23 часа, когато е вечерният час в Киев, градът бръмчи като кошер."
Снимки – личен архив
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg