Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За приемствеността в българската космическа наука

Проф. Петър Гецов в студиото на програма „Христо Ботев“.
Снимка: Росица Михова

Какво и как се случи в българската наука за космоса, разказва чл. кор. проф. Петър Гецов, дългогодишен директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ).

От самото начало на института, който започва като научна група по физика на космоса, се залагат няколко основни направления, по които се работи и днес, когато няма човешка дейност на Земята, която да не минава през космоса, като започнем от навигацията и комуникациите и стигнем до дистанционните наблюдения на Земята, благодарение на които е възможно прецизно земеделие, по-висока енергийна ефективност, както и подсигуряване на критичната структура – електроснабдяване, подаване на вода, изхранване, техногенни и природни бедствия.

Почти от създаването си институтът е на високо ниво в изследванията на космическата радиация и създаването на прецизни прибори за нейното измерване. Български прибор ще пътува на борда на "Блу Ориджин" в средата на 2023 г., а преди това дозиметър "Люлин" ще има и на "Върджин галактик".

Приборите се разработват във връзка с научната програма на втория ни космонавт Александър Александров. Тогава под ръководството на проф. Гецов започва и програма, която проследява психологическото състояние на астронавтите.

Проф. Гецов е човекът, който навигира института през разредени въздух на 90-те и акостирането му в относително по-спокойните за наука и работа години откак започва съвместна дейност с Европейската космическа агенция.

Повече за съвместните проекти на ИКИТ с ЕКА и за значението на науката за космоса, чуйте в разговора с проф. Гецов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Котор от високо

Черна гора – страна на три морета

Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на..

публикувано на 09.11.25 в 15:35
д-р Атанас Орачев

Атанас Орачев: Странджа е най-малко изследваната планина у нас

"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи. Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението..

публикувано на 09.11.25 в 10:10
 доц. Иван Бъчваров

Фотоволтаиците могат да бъдат и полезни, и вредни

"Пионерството е нещо предизвикателно, но реално е важно това, което си създал, как се възприема от световните специалисти. През последните години имаме благодатта, заедно с колегите, с които работя, да постигнем неща, с които сме първи. Наскоро европейските експерти направиха една публикация като иновативно признание за нас. Проектът, по..

публикувано на 08.11.25 в 10:30

Светослав Александров: 3I/ATLAS най-вероятно е комета

Междузвездният обект 3I/ATLAS наскоро е променил курса си. Необяснимото поведение на обекта, за който се смята, че е комета, повдига вероятността 3I/ATLAS да не е обикновен космически скитник. Има ли яснота какво е – този въпрос коментира Светослав Александров от сп. "Космос" БГ.  "Почти със сигурност можем да кажем, че става въпрос за..

публикувано на 07.11.25 в 10:15

Революциите: възходи и падения

Някога на 7 ноември гърмяха фанфари и се провеждаха манифестации – социалистическа България празнуваше Великата октомврийска революция, както я наричаха тогава партийните функционери. Днес дори в путинска Русия предпочитат да премълчават случилото се преди 118 години – вековният юбилей го сметоха под килима и изобщо нямаше фанфари и..

публикувано на 06.11.25 в 08:15