Какво и как се случи в българската наука за космоса, разказва чл. кор. проф. Петър Гецов, дългогодишен директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ).
От самото начало на института, който започва като научна група по физика на космоса, се залагат няколко основни направления, по които се работи и днес, когато няма човешка дейност на Земята, която да не минава през космоса, като започнем от навигацията и комуникациите и стигнем до дистанционните наблюдения на Земята, благодарение на които е възможно прецизно земеделие, по-висока енергийна ефективност, както и подсигуряване на критичната структура – електроснабдяване, подаване на вода, изхранване, техногенни и природни бедствия.
Почти от създаването си институтът е на високо ниво в изследванията на космическата радиация и създаването на прецизни прибори за нейното измерване. Български прибор ще пътува на борда на "Блу Ориджин" в средата на 2023 г., а преди това дозиметър "Люлин" ще има и на "Върджин галактик".
Приборите се разработват във връзка с научната програма на втория ни космонавт Александър Александров. Тогава под ръководството на проф. Гецов започва и програма, която проследява психологическото състояние на астронавтите.
Проф. Гецов е човекът, който навигира института през разредени въздух на 90-те и акостирането му в относително по-спокойните за наука и работа години откак започва съвместна дейност с Европейската космическа агенция.
Повече за съвместните проекти на ИКИТ с ЕКА и за значението на науката за космоса, чуйте в разговора с проф. Гецов.
Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..
"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..
21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..
През есента Велико Търново ще бъде домакин на Международното изложение "Културен туризъм". Традиционно, сред неговите двигатели и организатори е доц. д-р Соня Алексиева, преподавател по туристически пиар. Тя ни разказва развълнувано за предстоящите инициативи на изложението, чието 20-о издание предстои. За да запазят спомените на българските и..
Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени..
Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" откри в Бургас първия си филиал извън столицата. Приемът на първите..
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и..
В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
