Първоначално думата “грамотност” означава способността за писане, четене и боравене с аритметика. В хода на XX век обаче разбирането за грамотност постепенно се разширява и включва в себе си социалните и културни аспекти на тези умения, както и убежденията по отношение на писането и четенето или иначе казано – идеологическата страна на понятието. В “Гласът на времето” гостуват писателка, геймър и природен учен, за да се види къде се пресичат техните възгледи по отношение на грамотността.
Като журналистка и писателка, Мария Касимова-Моасе работи с езика в различни контексти, но разбира включително езиковата грамотност, като част от по-широката система, позната като обща култура. Касимова защитава позицията, че познанията по синтаксис и граматика например са не само условие за критично мислене, но и за творчество.
Мартин Кадинов от години се развива в сфера, за която се смята, че отвлича подрастващите от ученето, а именно – компютърните и видеоигрите. Мартин обаче твърди, че в дигитална среда се развива друг тип грамотност, не по-малко важна и полезна в съвременния живот. За него грамотността се свързва със способността да действаме волево и осъзнато – било то в актуалната или виртуална реалност.
Д-р Светослав Александров е биолог, главен асистент в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, който наред с това има силен интерес към астрофизиката и популярната наука. Според него е особено важно да се грижим за т.нар. "научна грамотност" – за базовото разбиране за функционирането на науката и методите, чрез които се случват, обосновават и опровергават научните открития.
Повече за това колко грама тежи една грамота, що е то “дебъгване на актуалния български език (ДАБЕ)” и за връзките между ежедневния език и този на науката – чуйте в звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
Един от основните капани на комуникацията се корени в това, че единият от замесените в разговора винаги реагира не на казаното от другия, а на чутото от него. И все пак, за да можем да съществуваме, при това съвместно, трябва да не спираме да общуваме. Дори това да означава да спорим ожесточено понякога. Защото – както казва театралният режисьор Явор..
Фестивалите са празници на изкуствата, а Варна по традиция е фестивалната столица на България. В областта на визуалните изкуства градът е място на новаторства – с първите инсталации на Веселин Димов от началото на 1980-те, с първата частна "Галерия 8", създадена от Борис Стателов през 1988… А от началото на новия век и допреди десетина години във..
Една седмица без културни събития в България – без театрални и музикални спектакли, без концерти, седмица със затворени галерии, музеи, читалища и библиотеки. Такава "Седмица без култура" са готови да организират през октомври синдикалните структури на КНСБ и Конфедерацията на труда "Подкрепа" и съсловните организации в областта на културата...
Един нов, по различен поглед към българското изобразително изкуство предлага със своята изключително любопитна изложба Софийската градска художествена галерия. Изложбата се нарича “Анимализмът: посоки и прояви в българското изкуство от XIX до XX век” и проследява една слабо развита тема в нашето изкуство – пресъздаването на животните като..
Писателката и пътешественичка Петя Кокудева представи своята последна детска книга "Изобретенията на мечока Дърабъра", която е част от поредица за начинаещи читатели – Клуб "Търсачи на истории". В нея са съобразени оформлението, шрифтът и хартията според нуждите на неопитния читател, като по необикновен начин серията спомага децата да придобият опит в..
Един от най-обичаните, най-търсени и активно концертиращи български изпълнители отбелязва през 2023 г. своя 75-годишен юбилей. Това е цигуларят, диригентът..
Здравка Василева гради своя личен път в изкуството със своя характерен и запомнящ се и уникален образ на живописец. Като професор по живопис и..
След новината за оттеглянето на "Арт фест" от управлението имаше реална опасност за арт хаус киното на София да затвори. За радост, това няма да се случи и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg