Първоначално думата “грамотност” означава способността за писане, четене и боравене с аритметика. В хода на XX век обаче разбирането за грамотност постепенно се разширява и включва в себе си социалните и културни аспекти на тези умения, както и убежденията по отношение на писането и четенето или иначе казано – идеологическата страна на понятието. В “Гласът на времето” гостуват писателка, геймър и природен учен, за да се види къде се пресичат техните възгледи по отношение на грамотността.
Като журналистка и писателка, Мария Касимова-Моасе работи с езика в различни контексти, но разбира включително езиковата грамотност, като част от по-широката система, позната като обща култура. Касимова защитава позицията, че познанията по синтаксис и граматика например са не само условие за критично мислене, но и за творчество.
Мартин Кадинов от години се развива в сфера, за която се смята, че отвлича подрастващите от ученето, а именно – компютърните и видеоигрите. Мартин обаче твърди, че в дигитална среда се развива друг тип грамотност, не по-малко важна и полезна в съвременния живот. За него грамотността се свързва със способността да действаме волево и осъзнато – било то в актуалната или виртуална реалност.
Д-р Светослав Александров е биолог, главен асистент в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, който наред с това има силен интерес към астрофизиката и популярната наука. Според него е особено важно да се грижим за т.нар. "научна грамотност" – за базовото разбиране за функционирането на науката и методите, чрез които се случват, обосновават и опровергават научните открития.
Повече за това колко грама тежи една грамота, що е то “дебъгване на актуалния български език (ДАБЕ)” и за връзките между ежедневния език и този на науката – чуйте в звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg