Как вярата може да помогне на хората около нас

В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас възроптават: "Той богохулства". Докато книжниците и фарисеите хулят в сърцата си Бога, народа се удивлява на чудесата Му и Го прославя. Без да разбира Божествената сила на Спасителя, народът е много по-близо до доброто и истината от жестокосърдечните книжници, пазещи буквата на закона.

Да можеш да се радваш на чуждото благо и да го приемаш за свое е благодат да не можеш и да завиждаш е една от най-лошите черти на загрубялата от грехове човешка душа. Да страдаш заедно с другия е много по-лесно, отколкото да се радваш на чуждата радост. Това най-често го виждаме сред децата.

Ако направим паралел с онова, което не виждат и не признават тогавашните хора с нашето съвремие, ще видим, че нещата не са се променили много. Има ли право християнинът да е щастлив и радостен? Защо е разпространено мнението, че трябва да си нещастен, за да си Христов. За това как вярата на другите може да ни помага. Гост в студиото – Тони Николов, философ.

Християнска поезия
Стихотворението "В храма" от Иван Вазов в изпълнение на актьора Ириней Константинов.