Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво се случва след края на безплатното здравно осигуряване за бежанците?

Снимка: БГНЕС

На днешния 25-и юли изтича и срокът на здравното осигуряване, което се покрива от държавата, на украинците в трудоспособна възраст, които имат временна закрила преди датата 26-и април. Държавата покрива за своя сметка вноски за здраве за срок от 90 дни от датата на регистрация за закрила. Това се променя за пребиваващите у нас бежанци. В това изключение спадат хората над 65 години и децата.

За тях здравни грижи ще продължат да се осигуряват, написа премиерът в оставка Калина Константинова през миналата седмица. Обаче представи нов план за временна закрила. Той беше приет на редовното заседания на Министерския съвет. Това съобщиха от правителствената пресслужба.

“Достъпът до медицински услуги е гарантиран на хартия, на практика се оказва, че само около 3% от бежанците, които са на територията на нашата област, осъществяват такъв достъп при нужда. Най-големият проблем, с който се сблъскват всички, е ангажираността на общопрактикуващите лекари и отказа от тяхна страна да приемат пациенти“, казва в “Нашият ден“ Полина Станчева, доброволец в Украински дом - Варна, и допълва:

“Реално погледнато, има много деца, новородени, които се нуждаят от педиатър. Също така в тази възраст, до 3-5-годишна възраст, за да не се наруши техният ваксинационен цикъл, е необходим педиатър, макар че РЗИ правят всичко по силите си да покрива необходимостта от ваксинация на децата в тази възраст.

Има много деца и възрастни хронично болни, които имат нужда от проследяване. Знаем как работи нашата здравна система, за да се мине през специалист, трябва да се мине през личен лекар. Натовареността на спешните кабинети е много голяма. В един момент се оказва, че това е единственият начин, минавайки през Спешен кабинет или Бърза помощ, да стигнеш до специалист. Мога да разкажа много в тази посока, но мисля, че успях да формулирам основния проблем.“

Достъпът до редките лекарства е много труден

“Уязвимите групи останаха, голяма част от останалите тук бежанци са точно такива. Друга група, която частично се припокрива с първата, това са бежанци от горещите точки, хора, които няма къде да се върнат – домовете им са разрушени и т.н.“, казва още Станчева и допълва:

“Имаме случаи с настанени пенсионери, които имат проблем с получаването на пенсиите си, в същото време са с хронични заболявания и имат нужда от лекарства. Даже и да не говорим за проследяване, имат нужда от специални медицински препарати, свързани със заболяванията си. Част от тях имат инвалидност“, посочва още тя.

“Личните лекари даже не очакват да бъде предоставено от бежанеца удостоверението за регистрация в НАП. Все пак процедурата е такава Агенция по бежанците вкарва данни по електронен път в НАП. Там всеки си е бежанец, регистриран с удостоверение с личния номер на чужденеца, отивайки в НАП, получаваш удостоверение, че си регистриран. С цялата медицинска документация тръгваш да търсиш личен лекар, който да ти даде направление за специалист. Разбирам, че българските граждани също се сблъскват с тази система, но в този случай конкретно с бежанците се вижда колко е неадекватна системата ни“, посочва още тя. 

Тя увери още, че “даже и да няма възможност ваксините да бъдат поставяни от личен лекар, то бежанците могат да се обръщат в Регионалната инспекция. Поне доколкото е свързано с тръгването на училището и посещението на учебно заведение, проблемът с личните лекари не се отразява.“

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35