Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Безобиден ли е райският газ?

Дишането на райски газ или диазотен оксид е актуална мода сред юношите

Снимка: Rawpixel

Оказва се, че модата с дишането на райски газ изобщо не е толкова нова. Първата масова употреба датира от 1899 година, когато висшата класа във Великобритания започва масово да инхалира диазотен оксид на "въздушни партита". Според очевидците от онова време "хората танцували толкова диво, че чупели крайници, но продължавали да танцуват".

Защо става така? От една страна, е ефектът на еуфория от няколко секунди до минута-две, от друга – на обезболяване.

"Не усещаш болка и се чувстваш щастлив, ставаш дързък, а дръзките хора, както виждаме от историята, чупят крак и продължават да танцуват. Забравяш за света около себе си и можеш да пропуснеш важен сигнал", обобщава рисковете от прекомерна употреба Наско Стаменов, комуникатор на науката и учител по химия.


Приемът на райски газ може да е доста опасен за хора с ниски нива на витамин В 12 и да доведе до необратими последствия.

"D- и В-авитаминозите се срещат често в индустриалните общества, може да имаш недостиг и да не знаеш за него. На два балона със сигурност ще се разбере, но може да е късно, допълва Наско Стаменов.

Самото вещество е слабо токсично, но рисковете от употребата му са много и разнородни, дали от прекомерна, дали от хронична употреба.“

"На свой ред и хелият, с който също пълним балони, използваме лекомислено, защото се използва в охладителните течности на ЯМР апаратите – и в тези, които помагат диагностицирането на болести, и в тези, които помагат в откриването на нови лекарства. А хелият на Земята е в ограничени количества, би могъл да ни стигне за петдесетина-сто години. Ако той свърши, това ще върне медицината и науката с години назад.“

Снимки: Rawpixel



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48