Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Безобиден ли е райският газ?

Дишането на райски газ или диазотен оксид е актуална мода сред юношите

Снимка: Rawpixel

Оказва се, че модата с дишането на райски газ изобщо не е толкова нова. Първата масова употреба датира от 1899 година, когато висшата класа във Великобритания започва масово да инхалира диазотен оксид на "въздушни партита". Според очевидците от онова време "хората танцували толкова диво, че чупели крайници, но продължавали да танцуват".

Защо става така? От една страна, е ефектът на еуфория от няколко секунди до минута-две, от друга – на обезболяване.

"Не усещаш болка и се чувстваш щастлив, ставаш дързък, а дръзките хора, както виждаме от историята, чупят крак и продължават да танцуват. Забравяш за света около себе си и можеш да пропуснеш важен сигнал", обобщава рисковете от прекомерна употреба Наско Стаменов, комуникатор на науката и учител по химия.


Приемът на райски газ може да е доста опасен за хора с ниски нива на витамин В 12 и да доведе до необратими последствия.

"D- и В-авитаминозите се срещат често в индустриалните общества, може да имаш недостиг и да не знаеш за него. На два балона със сигурност ще се разбере, но може да е късно, допълва Наско Стаменов.

Самото вещество е слабо токсично, но рисковете от употребата му са много и разнородни, дали от прекомерна, дали от хронична употреба.“

"На свой ред и хелият, с който също пълним балони, използваме лекомислено, защото се използва в охладителните течности на ЯМР апаратите – и в тези, които помагат диагностицирането на болести, и в тези, които помагат в откриването на нови лекарства. А хелият на Земята е в ограничени количества, би могъл да ни стигне за петдесетина-сто години. Ако той свърши, това ще върне медицината и науката с години назад.“

Снимки: Rawpixel

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35