"Коя съм аз и защо съм тук?" Всичко за 18-годишната София Симеонова започва от този въпрос. Питанията на личността ѝ я карат да потърси отговора не само в себе си, но и в другите, защото бързо разбира, че човек не е създаден да живее сам. Той винаги е в компания, макар понякога това да е собствената му стая.
За две години онлайн обучение именно стаята ѝ е най-добрият ѝ приятел. Докато е изолирана от социалния свят, като всички нас, подвластни на пандемията от коронавирус, София започва да се вглежда в отраженията си, запечатани в четирите стени, между които диша, храни се, учи и живее. Тогава осъзнава – най-ценното, което някой може да направи, е да подаде ръка към същността на другия. По свой начин.
Начинът на София е да отправи покана за разкритие на душата. "Стаята ти разхвърляна ли е?", пита тя, а след това влиза в нея с фотоапарата си. Колкото по-цветна, приказлива и най-вече разхвърляна е една стая, толкова по-любопитна е тя за София. Следвайки примера на американската фотографка Ейдриън Селинджър, заснела през 90-те години на миналия век разхвърляните стаи на младежи от САЩ, а и на цялата информация в медиите и киното по онова време, която разказва и показва колко подредени и добре облечени са младите хора в страната, 18-годишното момиче решава да отрази точно обратното – колко разхвърляно е в душите на младите хора в България. Така премахва поставените прегради и навлиза там, където връстниците ѝ намират убежище от онова, което не им харесва. Стаите на всички петнайсет човека, които София заснема, се оказват най-безопасното място, в което те могат едновременно да се скрият от света, но и да се разкрият пред него.
"Стаята в теб" е не просто изложба, която може да бъде разгледана в софийското "Уникредит студио" до 30 август, а социален експеримент, който показва колко обвързани сме със средата, която си изграждаме. Всеки цвят в стаята, всеки детайл, поставен в даден ъгъл, всеки плакат, постер или кадър, закачен на стената, говорят за това, което мълчи в нас. Често, колкото по-разхвърляно е вътре в нас – толкова по-подредено е в стаята ни. И обратното. Това показват всичките 32 кадъра на стаи, които София е заснела. Всяка с по два кадъра, като сред тях е и нейната лична, от която тръгва историята на стаите вътре в нас.
София признава, че когато за първи път вижда собствения си хабитат, окачен на стената в галерията, изпитала странно чувство. Фактът обаче, че е в компанията на петнайсетте притежатели на стаи, заснети от нея, я кара да затвърди за пореден път вярата си, че има мисия в този живот и тя се корени в това да навлиза надълбоко във вътрешния свят на околните и да им помага да го приемат какъвто е.
Това фотографско проучване доказва, че всеки от нас гради материалната действителност, в която живеем, а и че душата, която носим в себе си, винаги намира начин да каже "Здравей!" на тези отвън. Доказва и интереса на София към човешката природа. Младата фотографка има желание да надрасне този проект, като влезе в стаите на същите тези 18-годишни и след десет години. Надява се тогава стаите им да са различни. Особено на момчетата, които и сега представляват интерес за нея, защото при тях най-силно си личи изпадането в крайностите, от които човек се учи в живота.
Едно е сигурно – стаята на София съвсем скоро ще е друга, защото вече ще се ще се намира някъде във Франция, където младото момиче ще специализира психология.
Повече за вътрешния ѝ свят, който по един или друг начин се отразява в стаите на връстниците ѝ, чуйте от София Симеонова в звуковия файл.
Валерия Вълчева обича играта. Играта с пространството, играта с образите и всичко, което бяга от класическия театър. Този път не е изключение. В премиерата на "Три сестри" по Чехов и под нейна режисура, тя развива действието в къща, а именно артистичното пространство на Art House. Обичайно за театъра, който тя прави, публиката отново е част от..
"Католиците в България XVII – XX" е изложба, посветена на делото на българските католици и приноса им в българската история. Проектът представя две експозиции, подготвени от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Националния археологически институт с музей към БАН. Град Раковски е първото място, на което изложбата гостува, но се..
Плевенският драматично-куклен театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика със спектакъла "Елате ни вижте" от Кирил Топалов. Пиесата е написана още през пролетта на 1989 година, но, по думите на автора, никой не е смеел да я постави тогава. През годините е поставяна в Силистренския театър от Стефан Стайчев (2000 г.) и в Пазарджишкия..
По случай 1 март (събота) Младежкият театър "Николай Бинев" е подготвил изненади и подаръци за своите най-малки зрители. Децата ще имат шанс да се срещнат с любими приказни герои и ще получат мартенички. Повече за празничния жест разказва в "Артефир" Милена Стратиева . Програмата за 1 март включва представлението "Пепеляшка" от 11 ч. и от..
Тази вечер в пловдивската опера ще има премиера на една от най-известните опрери на Моцарт "Дон Жуан". Екипът е международен и вече е поставял Дон Жуан, но на голямата открита сцена на Античния театър. Режисьор на операта е Михаил Знаниецки, а диригент Лучано Ди Мартино. Международната продукция преобразява сцената в луксозен курорт, в който..
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква..
След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни..
Какво представляват "бележките на общността" в социалните мрежи, защо Илон Мъск говори, че ще ги махне или ще промени начина им на действие, и има ли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg