Имаме ли съседи в зоната на Златокоска

Снимка: Rawpixel

Всеки човек, живял някога, поне веднъж е вдигал очи към небето и се е питал сами ли сме в космоса. "Има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво страховити", казва писателят Артър Кларк.

Търсенето на живот извън Земята обединява търсенията на всички науки от астрофизиката до биологията и от химията до геологията. Има обаче известна разлика между извънземния живот, който си представя широката публика, чието въображение е формирано от научната фантастика и холивудското кино, и търсенията на учените.

Последните научни хипотези са тема на събитието на "Рацио" "Търсене на живот във Вселената", а негови лектори са астрофизикът Янина Методиева и молекулярният биолог Мирослав Иванов.


"За момента учените търсят условия за обитаемост. Трябва атмосфера и то достатъчно дебела, за да има течна вода, твърдата повърхност е за предпочитане, т.нар. "плитки локви" също са плюс", казва Янина Методиева.

Зоната на обитаемост, която учените търсят, се нарича още зона на Златокоска заради едноименната героиня от приказката с трите мечки, която първо опитва прекалено горещо ястие, после твърде изстинало и накрая се спира на оптималния вариант (изяждайки обяда на майката мечка). По същия начин, ако планетата се намира близо до звездата си, е твърде гореща и на нея няма стабилна зона, а ако е твърде далече – температурите са твърде ниски.

Чуйте разговора с Янина Методиева, за да разберете къде в нашата слънчева система се спотайват потенциалните обитаеми обекти, какво ускорява търсенето им и какво имаме предвид с фразата "чудото на живота."

"Търсене на живот във вселената" е част от поредицата партита на покрива на "Музейко", организирани от "Рацио". То ще се проведе на 9 август от 19 часа с лектори Янина Методиева и Мирослав Иванов.

Янина Методиева завършва магистърска степен по Астрономия и астрофизика във Физическия факултет на СУ през 2013 г. През 2018 г. защитава докторантура в Queen’s University, Белфаст и Обсерваторията в Арма, Северна Ирландия. Научните ѝ интереси са в областта на изследванията на хладни звезди и техните планетни системи в различни части на електромагнитния спектър, предимно в радио и ултравиолетови вълни. В момента работи и преподава в Института по астрофизика към Виенския университет и от години активно се занимава с популяризация на науката.

Мирослав Иванов завършва молекулярна биология и биохимия в Софийския университет. Защитава докторантура в Института по молекулярна патология във Виена, Австрия. Прави постдокторантура в Институт "Франсис Крик", Лондон, а в момента работи по втора – в "АстраЗенека", Кеймбридж, Великобритания. Работи в областта на повреди в ДНК, геномна стабилност и невроонкология.

Снимки: Rawpixel, "Рацио"

По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Перуанска шаманка: За пандемията сме виновни ние, защото изтезаваме природата

Силвия Калисая Чукуймия е истинска перуанска шаманка, духовен лечител и магичен учител. Тя е потомка на народа аймара, който е по-древен от инките и обитава южния край на езерото Титикака. Силвия израства в малкото планинско селце Алтаплано, където баба ѝ от 7-годишна и предава съхраненото шаманско знание. Завършва два университета – в Лима и в Пуно,..

публикувано на 06.10.22 в 11:03

Руската намеса в съдбините на България

С новата си книга проф. Ева Соколова задава въпроса: "Защо ние, българите, не си даваме сметка, че Русия и като империя, и като СССР, и днес като Руска федерация, никога не се е отнасяла към България като към равноправна или поне приятелска страна, "по-малък брат". Напротив, има неоспорими доказателства за враждебно отношение, продиктувано от..

публикувано на 06.10.22 в 08:29
Иван Господинов и Венета Гаврилова

Двете лица на технологиите в образованието – стрес и прогрес

Под този надслов на 7 октомври в София ще проведе годишната си конференция сдружение "Образование без раници". Как технологиите да се използват умно, балансирано и ефективно, как да се намалят "страничните ефекти" от тях – като стресът, прегряването, пасивността, отчуждението – ще обсъждат на форума учители, директори на училища, педагогически..

публикувано на 05.10.22 в 15:30

Между Рош а-Шана и Йом Кипур

На десетия ден след началото на Рош а-Шана (Нова година) еврейската общност от цял свят отбелязва най-големия празник Йом Кипур. С него завършват и дните, предназначени за размисъл и покаяние. Това е време за уреждане на отношенията с близките и за разрешаване на конфликтите. Според преданието в Стария завет 40 дни след като на Синайската планина евреите..

публикувано на 05.10.22 в 12:24

Памет за проф. Тодор Бояджиев

Българската научна общност загуби един от най-ярките си представители, ерудиран познавач на езика в диалектното му богатство, лексиката, фонетиката и фонологията, изследовател с модерно виждане и размах, учител на поколения езиковеди. Самият той е ученик и последовател на забележителни учени като проф. Кирил Мирчев, проф. Стойко Стойков и проф...

публикувано на 05.10.22 в 10:37