"Климатичните промени са заговор, скроен от тайно общество", "това са неща, които не ни засягат", "борбата с климатичните промени са извинение за разглезени тийнейджъри да не ходят на училище" – всички ние поне веднъж сме попадали на подобно твърдение.
Конспирациите за климата са частен случай на магичното мислене, което обяснява сложни процеси и явления с прости и ефектни обяснения, които почти задължително снемат от нас отговорността.
Научният консенсус по темата звучи като отвлечен и абстрактен факт, на фона на Всеки-сам-си-преценя модата.
Това води до апатичност и отказ от поемане на дела лична отговорност, а липсата на обективна информация в медиите и незадоволителното ниво на разбиране на научни данни от населението, както и конспирациите за климата често водят до политически и социални конфликти, което се явява пречка пред вземането на адекватни стъпки на локално и глобално ниво.
Социалната психология е една от основните науки, занимаващи се с въпроса за конспирациите, било фикционални или базирани на реални явления. Климатичната психология е научна сфера, появила се още през 60-те години в САЩ и се занимава с връзката между човека и природата.
Как да не се поддаваме на измислени или манипулативни факти разказва Елица Станева-Бритън.
Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на "Климатека", тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ "Св. Климент Охридски"и магистратура в Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан". Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...
На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..
На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..
Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..
На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..
Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов"...
"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските..
На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
