Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Воюват най-често наемници

Наемничеството се е практикувало широко още в Древен Египет.
Снимка: Wikipedia

Прието е да се смята, че наемникът е човек без чест, воюващ за пари, а не от патриотизъм. Ала през цялата и българска, и човешка история огромен процент от воюващите са именно професионални воини, наети срещу сериозен "хонорар" или срещу процент от бъдещата плячка именно за война. Тези хора понякога са от едно племе, пък воюват на страната на две враждуващи сили; понякога воюват за едната страна, а след месец или година – за другата.

Какво всъщност означава наемничеството, как кумани, татари, власи, маджари, алани са се оказвали воини в българската армия, как българите пък се наемали за военни услуги срещу заплащане, какво е било наемничеството в миналото и какво е днес. Става дума и за войната в Украйна, и за организации като "Чуждестранният легион" или "Вагнер"...

В "Премълчаната история" гостуваха историкът, асистент от БАН, д-р Александър Стоянов, и журналистът и анализатор Руслан Трад, издал в съавторство с Кирил Аврамов книга за съвременните наемници – "Руските невидими армии".

Александър Стоянов, автор на две статии – "Наемници в Първото българско царство" и "Наемници във Второто българско царство" разказва за историята ни и как българските царе са ползвали услугите на различни наемни дружини, а понякога и сами са оказвали военни услуги на съседи с армиите си срещу териториални и материални придобивки. Руслан Трад обяснява принципите и организацията на съвременни наемнически формирования, както и подчертава факта, че подобни сили действат най-вече в страни с политическа нестабилност и слаби правителства.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Квантовите компютри имат огромно значение за националната сигурност

България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя  се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..

публикувано на 19.10.25 в 09:10
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08