Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Воюват най-често наемници

Наемничеството се е практикувало широко още в Древен Египет.
Снимка: Wikipedia

Прието е да се смята, че наемникът е човек без чест, воюващ за пари, а не от патриотизъм. Ала през цялата и българска, и човешка история огромен процент от воюващите са именно професионални воини, наети срещу сериозен "хонорар" или срещу процент от бъдещата плячка именно за война. Тези хора понякога са от едно племе, пък воюват на страната на две враждуващи сили; понякога воюват за едната страна, а след месец или година – за другата.

Какво всъщност означава наемничеството, как кумани, татари, власи, маджари, алани са се оказвали воини в българската армия, как българите пък се наемали за военни услуги срещу заплащане, какво е било наемничеството в миналото и какво е днес. Става дума и за войната в Украйна, и за организации като "Чуждестранният легион" или "Вагнер"...

В "Премълчаната история" гостуваха историкът, асистент от БАН, д-р Александър Стоянов, и журналистът и анализатор Руслан Трад, издал в съавторство с Кирил Аврамов книга за съвременните наемници – "Руските невидими армии".

Александър Стоянов, автор на две статии – "Наемници в Първото българско царство" и "Наемници във Второто българско царство" разказва за историята ни и как българските царе са ползвали услугите на различни наемни дружини, а понякога и сами са оказвали военни услуги на съседи с армиите си срещу териториални и материални придобивки. Руслан Трад обяснява принципите и организацията на съвременни наемнически формирования, както и подчертава факта, че подобни сили действат най-вече в страни с политическа нестабилност и слаби правителства.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Храмът Джогеса в Корея

Да влезеш в манастир за един ден – в Сеул

Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец. Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета,..

публикувано на 14.11.25 в 17:21
 Проф. Румен Кастелов

Спорт, диета или хранителни добавки?

Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МВР болница, определи в началото основните фактори за телесно здраве и добра кондиция на опорно-двигателния апарат. Опитният лекар и хирург постави акценти върху битовите и..

публикувано на 14.11.25 в 09:25

Физическият факултет на Софийския университет кани всички на Eсенен ден на отворените врати

В петък на 14 ноември 2025 г. от 10 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да преживеят няколко интересни и ползотворни часа. Ученици, учители, родители, деца, студенти и граждани ще могат да видят, че физиката е увлекателна и интересна, че е престижна наука с многобройни възможности за..

публикувано на 14.11.25 в 08:35
Проф. Стефана Димитрова

В годината на 90-ия си юбилей проф. Стефана Димитрова представя своя "Лингвистичен роман"

На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...

публикувано на 13.11.25 в 08:25
Мария Боянова, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев (от ляво надясно) на събитие в столичен мол за разпространяване на образователните програми и продукти на Националния етнографски музей, както и актуалните изложби.

НЕМ – пазител на българската идентичност: 3 епизод – Образователни програми

В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..

публикувано на 12.11.25 в 16:10