Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Галин Стоев, който си поиска театър

Снимка: @ApolloniaFestival

В театъра ти непрекъснато си във взаимоотношения с пълната липса на утилитарен смисъл или с безсилието му да промени света. От друга страна обаче имаш отношения и със съзнанието, че той не може да промени света, но може да промени един човек, а това вече е много голяма стъпка. Режисьорът и директор на Националния театър на Тулуза Галин Стоев постепенно осъзнава тази власт, тази сила, която сцената притежава. Така се запознава и с отговорността за нея.

"В България властта на първо място се свързва със злоупотреба и след това с отговорност. Но това се случва в незрели общества, в които включително и политиците си мислят, че могат да извъртят един алъш-вериш, докато се политици, и с това приключва целият им хоризонт. Това аз намирам за дълбоко трагично. Винаги съм мислел, че политиката – затова и не мога да се занимавам с политика – е за хора много умни, много внимателни, които имат идеали и далечно зададена цел и тя е свързана с добруването на цялото общество, а не на една определена група. Така че да, театърът поне има силата и мощта, властта да говори за тези неща, а пък както се казва в Библията: който чул – чул", каза той в "Артефир".

От шест месеца Галин Стоев се чувства безсилен заради това, което се случва в Украйна. Според него в момента цари дехуманизация, а тя убива творчеството. Спасява го обаче фактът, че може да избяга в репетиции и да говори за тези неща по свой начин.

"Човешкото същeство има суперсила да алхимизира разни неща и мисля, че творчеството е такъв вид алхимизиране на неща, с които не можем да се справим на друг терен. Тогава театърът би трябвало да се опита да превърне този гняв или това безсилие в нещо градивно. Или да изправи човека срещу собствените му страхове, бягства и опити, включително ежедневни – да избягаш от това или да решиш, че то не те засяга. Но днес сме в толкова свързан свят, че не може да не те засяга, т.е. няма къде да избягаш", допълва още Стоев. 

Според него в днешно време не е възможна и т.нар. вътрешна емиграция, измислена от тоталитарния режим, с която някои хора се затварят в пространство, където цензурата не може да се намеси.

"Няма къде да се бяга, това е лошата новина. Добрата е, че след като няма къде да се бяга, трябва да останем и всеки да си свърши работата – кой колкото може", твърди той.

Възможното днес е да се изправим очи в очи с всички отлагани въпроси, смитани под килима. Килимът вече е планина, а какво искаме да оставим след нас като свят е задача с повишена трудност, но не и нерешима.

Как обаче се иска театър не във Франция, а тук – в нашата страна, в която еволюцията бавно настъпва? Какви са отраженията на режисьора и отговорностите на директора? Какво самочувствие е нужно, за да си начело на един небългарски театър? В каква свобода на сцената и извън нея могат да живеят младите таланти?

На всички тези и други въпроси Галин Стоев отговаря в звуковия файл. Точно както направи в рамките на “Аполония” 2022, където разказа каква е "Цената на успеха" в ежегодните срещи на популярни и успели български творци с тяхната публика и където проведе майсторски клас по актьорско майсторство и режисура.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложбата Pusta Ve4nost на визуалния артист Филип Бояджиев

"За най-голямата си самостоятелна изложба до момента Филип Бояджиев продължава да изследва – с равни дози сатира и самоирония – теми, които са централни за него както като артист, така и като гражданин: възходът на национализма, набъбващата вълна на псевдо патриотизъм в България и променящите се съставки на националната идентичност днес...

публикувано на 18.09.25 в 17:20

Мариана Василева: Идеята си избира материала

Мариана Василева e българска визуална артистка, която от 36 години живее в чужбина, но горе-долу веднъж на десетилетие показва в страната новите си творби.  Това лято нейната изложба "Летене и други ежедневни нужди" стана част от кураторската серия на Надежда Джакова – "Автобиографии“. В нея различни български творци представят себе си и творческия..

публикувано на 18.09.25 в 16:44
Елица Йовчева, Емил Янев и Венцеслав Димитров

Любовта като прокоба, любовта като спасение: Пътуващият Гетсби

В епизод 604 "Трамвай по желание" среща своята публика с едно от ярките имена на съвременната българска режисура Елица Йовчева. Със сигурност един от гвоздеите на театралния афиш през есенния сезон ще бъде нейната постановка по емблематичния роман на Ф. Скот Фицджералд "Великия Гетсби" в Младежкия театър "Николай Бинев". Постановъчният екип зад..

публикувано на 18.09.25 в 16:40

Неудобните въпроси за образованието в романа на Або

Премиера на романа "Неадекватните" от Або ще се състои тази вечер от 19 часа в книжарница Umberto & Co.  Модератори ще бъдат Анна Лазарова и проф. Даниел Вълчев.  Або е писател и преводач, журналист и издател. Автор е на две книги – пътеписа "Поводи за връщане" и сборника с разкази "Тука е така". "Неадекватните" е първият му роман, написан първо на..

публикувано на 18.09.25 в 16:00

С какво населява своя личен Марс художникът Милко Божков

Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако посетите "Марс", новата му едноименна изложба живопис. Откриването беше на 10 септември, мястото е улица "Любен Каравелов " 8 във Варна, площадката за междупланетни излитания. А понякога и..

публикувано на 18.09.25 в 15:25