Думи в памет на Майя Динева

На 7-и септември загубихме нашата скъпа колежка Майя Динева. Тя не би допуснала да говорим патетично за нея. Тя най-много би искала да се съберем, да се посмеем, да разкажем някоя забавна случка от театралния живот и от работата ни в "Радиотеатъра", да си спомним за непрежалимата ѝ приятелка Негрита, да изпием по едно питие така, както тя изпращаше колегите си, които отлитаха. Болката запазваше за себе си, не говореше за нея, не я натрапваше на другите. Беше сърдечен и топъл човек, беше майка на двама сина, от които не можеше скрие гордостта си, беше щастлива баба на многобройни внуци, беше приятел, винаги готов да те изслуша и подкрепи, да ти даде утеха. Беше любяща съпруга на талантливия актьор от театър "София" Николай Антонов, изиграл емблематични роли, от когото тя нито за миг не беше престанала да се възхищава. Живееше и дишаше атмосферата на театъра заедно с него, вживяваше се във всяка негова роля.

Завършила е актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на Желчо Мандаджиев. Работила е във видинския, благоевградския и ботевградския театри. Актьорската професия остана завинаги в кръвта ѝ, не можеше да избяга от нея, нито драматургията, нито литературата успяха да и дадат онова убежище и радост, онази тръпка, която тя изпитваше от театъра. Издаде романите "Часът на вещицата", "Пътища", "Отместени времена". Написа авторски и документални радиопиеси, беше сценарист на документални филми и поредици.

Всичко, което правеше, го правеше от сърце и от душа. Беше влюбена в живота.

Светъл да е пътят ти нагоре, скъпа Майя!

Опелото ще се извърши в събота, 10 септември, от 13 часа в храма на Софийските централни гробища.

От колегите ѝ в редакция "Радиотеатър" на програма "Христо Ботев"