Решението за издигане на храм, като паметник за Освобождението на България и в знак на признателност към руските освободители, е взето още на 14 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание. Храм-паметникът "Св.Александър Невски" в София е изграден в периода от 1882 г. до 1912 г. и през 1955 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Това е катедрален храм на българския патриарх. В този храм могат да влязат около 5000 богомолци. Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи.
Камбанарията се извисява на повече от 50 метра височина и е мястото, на което са разположени 12 камбани с общо тегло 23 тона. Камбаните са изработени в Москва и са дарени през 1911 година. Първият звън на тези камбани отеква на 13 март през 1913 г., за да извести падането на Одринската крепост.
Вътрешността на църквата е разделена на три части. Нартекс с два параклиса, централна част и олтар с три престола. Стените са изписани от руски и български художници. В полукупола над олтара са изобразени "Богоявление", "Рождество Христово" и "Кръщение на Исус Христос" от Кисельов. Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. Антон Митов. Иконите в северния иконостас са на Исус, Богородица и Кирил и Методий и са изработени от Иван Мърквичка.
Цели 42 години след полагането на основния камък настъпва най-тържественият ден в историята на Светата Обител – нейното освещаване. За извършване на ритуала са определени три дни – 12, 13 и 14 септември 1924 г. Министерският съвет постановява на тези дати държавните учреждения да не работят преди пладне, столичното градоначалство моли софийските търговци, заведенията и т.н. да затворят магазините си и да ги украсят подобаващо.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
На 15 август 2022 г. си отиде Мария Зъбова, звънарката, която толкова тясно свърза душата си с храма. Една жена достойна за почит. Тя умееше да изтръгваше божествената мелодия от всички камбани в храма, включително най-голямата - 12-тонната.
Родена е на 26 май 1929 г. в Чирпан в заможно семейство. Завършва Френския колеж "Сен Жозеф" в Пловдив преди 9 септември 1944 година. Започва да работи като учителка по математика. Но от едно от училищата я уволняват заради донос, че посещавала църква.
"Златният фонд" на БНР пази интервю на журналистката Николета Атанасова с Мария Зъбова, правено преди 10 години. Ето какво споделя звънарката в него: "Тези камбани имат една особена сплав, която е много звънкова. Но при тези сто години, които са минали, те вече са си загубили много от чара, защото корозията е голяма. И аз настоявам да ги почистят с ултразвук, за да се чуе хубавия звук. Най-голямата камбана е 12 тона с розетката, а самият й език 780 кг. С усилие се задвижва, дори може да повлече човек. До Своге се е чувала някога голямата камбана. Другата е шест тона. Тя е с език 280 кг., а другата е три тона, другата е тон и половина“.
220 стъпала водят към камбанарията на патриаршеската катедрала "Св.Александър Невски". В "Нашият ден" журналистката Николета Атанасова припомня: "Когато слушах нейния глас отново си представях какво си представят когато чуват този глас, който е твърд, приглушен и той няма нищо общо по начина по който изглеждаше. Една мъничка жена с много усмихнати сини очи. Когато я видях, тя ме изгледа изпитателно, дали съм сериозна в отношението си към всичко, което тя ще ми каже. Тя приемаше много лично това, което правеше".
Да видиш тази малка жена под огромните камбани и произвежда звук и мелодия, за мен беше зашеметяващо, спомня си журналистката. И допълва „изправи се, сложи едни ръкавици и наушници. Това малко и сухо тяло на тази жена, изведнъж доби невероятна сила. С едната ръка тя задаваше темпото, а с другата ръка движеше камбаните. С краката си управляваше едни малки камбанки, които изграждали мелодията".
Снимки: Ани Петрова
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
