Изложба разказва 175-годишната история на къщата образец на възрожденското ни градостроене, в която днес се помещава Регионален етнографски музей – Пловдив.
Определяна като връх на бароковата архитектура у нас, къщата Куюмджиоглу се откроява със своята впечатляваща фасада в едно от най-живописните кътчета в старинната част на града – източната порта "Хисар капия". Тя е построена през далечната 1847 година от майстор Хаджи Георги Станчовски, родом от родопското село Косово, и е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща.

Собственик на внушителната четириетажна сграда – с дърворезбовани тавани, множество прозорци и уникална трикобилична форма – е Аргир Куюмджиоглу, богат пловдивски търговец. През годините къщата е била много и различни неща – девически пансион в края на ХIX век, по-късно шапкарска фабрика, след това и оцетна фабрика, а накрая и склад за брашно. През 1930 година е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. Осем години по-късно, по инициатива на тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков, тя става Общинска къща - музей, отворен от 1943-та за посещения.

Домът на Етнографския музей днес е национален паметник на културата. До 31 октомври сградата-експонат ще представи историята на своя приемник.
Изложбата "Къща Куюмджиоглу – 175 години история" показва началото на Куюмджиевия род, началото на който поставя майсторът златар Константин, дошъл в Пловдив заедно със синовете си от Кърк клисе (Лозенград). Показва и родословното дърво на неговите наследници, но най-вече разказва пътя на уникалната къща – от построяването ѝ, през перипетиите и стихиите, на които е устояла, до зараждането и реализирането на идеята именно в нея да бъде поместен етнографски музей в Пловдив.

Повече за изложбата и за 175-годишната история на Куюмджиевата къща директорът на пловдивския Регионален етнографски музей доц. Ангел Янков разказва в звуковия файл.
"Обичам рождените си дни, обичам да си правя подаръци за рождените си дни, а колкото до подаръка, който си направих – това е книгата", признава Райна Манджукова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Тя разказа, че новата ѝ книга е събрала истории, написани след 2009 година. Тогава излиза предишната ѝ книга..
Днес (18 ноември) в Гьоте институт започва годишният форум "Реставрация 2025". Публиката ще бъде запозната с предизвикателствата около реставрацията на една от статуите, намерена по време на археологическите проучвания на територията на античния град Хераклея Синтика, реставрационните намеси върху голямо разнообразие от обекти като икони, стенописи,..
Сдружение "Дружество за ООН в България" представя проекта, който ще обедини ученици и учители от клубове за ООН в 20 училища в 13 области на страната. Тормозът в училище оставя дълбоки травматични следи върху децата, затова е необходима навременна закрила. Много училища прилагат ежегодни планове за противодействие на насилието, но е важно периодично..
Художествената галерия "Св. Йоан Рилски" е новото духовно пространство в столицата. Галерията отвори врати с изложбата "СВЯТОСТ – духовни огнища на вярата в България и Света Гора", с участието на изявени акварелисти от България и чужбина. Арх. Мирянов, с чиято подкрепа е осъществена изложбата, разказва в "Нашият ден" повече по темата – чуйте!
Събеседник в "Нашият ден" е младият диригент д-р Мартин Георгиев – единственият щатен диригент на Кралската опера и балет "Ковънт Гардън" в Лондон. Георгиев успешно съчетава в световната си кариера работата по мащабни класически шедьоври като "Лебедово езеро" и представянето на съвременни произведения на балетното изкуство и класическата..
Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният..
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg