На 16 септември т.г. ЕК официално представи проекта на Закона за свобода на медиите (MFA). От тук нататък предстои неговото обсъждане със страните от ЕС и депутатите в Европейския парламент, преди тази регулация да стане реалност. Законът идва на фона на опасенията относно свободата на медиите в страни като България, Полша, Унгария и Словения. Тревогата на ЕС е свързана и с разпределението на държавна реклама в някои страни към проправителствени издания, което се превръща в инструмент, който влияе на медиите.
Какъв вид медийни услуги обхващат тези нови правила? Какъв инструмент биха били те за защита на журналистите и медиите? Как прилагането им ще помогне на гражданите да се ориентират в медийната среда? Ще се постигне ли успех в ограничаването на вътрешна политическа намеса и дали е възможно ограничаването на чуждестранната пропаганда и дезинформация?
Сред многото изисквания на предложените правила се откроява и това, че ограничаването на държавната намеса в обществените медии може да се постигне, ако страните от ЕС бъдат принудени да натоварят национален регулатор да гарантира, че бордът на обществените медии е назначен чрез прозрачна, открита и недискриминационна процедура. Както и че уволнението на членове на борда трябва да бъде обосновано и публично оповестено. Предложените правила също така изискват на обществените медии да се осигури стабилно адекватно финансиране, разпределено така, че да гарантира редакционната независимост.
Какво още коментира по темата в "Мрежата" Петър Карабоев, зам. главен редактор на "Дневник", можете да чуете в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
