На днешния 20 септември ще бъде открит паметник на акад. Петко Стайнов – един от най-видните български композитори, създал знакови за националната ни култура творби.
Днес в 18.00 часа ще бъде официалното откриване на паметника на Алеята на творците в Борисовата градина. Наред с творческата си дейност, акад. Стайнов е първият председател на Дружеството на българските компонисти (композитори) ˮСъвременна музика“, основано през 1933 г., основател и пръв директор на Института за музика при БАН, основател, а от 1933 г. – дългогодишен председател на Съюза на народните хорове.
На 1 декември 2021 г. се навършиха 125 години от рождението му. По този повод в началото на миналата година беше създаден Национален инициативен комитет, ръководен от акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН. ˮБлагодарение на тази инициатива, както и на писмата, които акад. Ревалски изпрати до различни институции, годишнината беше широко отразена и в София, и в страната, въпреки сложната пандемична ситуация.
Петко Стайнов, незрящият майстор на тоновото изкуство, е признат за един от най-видните класици на българската музикална култура, допринесъл изключително много за създаването на българския музикален стил, се посочва в мотивите към доклада. Значимата му роля се определя преди всичко от неговото самобитно творчество.
Той поставя началото на българското симфонично творчество и има основополагаща роля за формирането и за развитието на хоровото изкуство у нас. Той е основател и първи председател на Дружеството на българските компонисти, предшественик на Съюза на българските композитори. През 1941 г. е избран за академик на БАН, по негова инициатива се създава Институтът за музика към БАН. Радетел за изучаването и съхранението на българския фолклор, композиторът е и първият директор на Народната опера.
Чуйте разговора в звуковия файл.
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg