Българският език е една от най-съкровените и дълбоки връзки между хора, които историята е разпръснала в различни посоки на света. Своя старинен български говор, съчетал особеностите на няколко източнородопски диалекта, банатските българи наричат "палкенски", а себе си – "палкене", от "павликяни", въпреки че са приели католицизма още преди да потеглят от родните си български села към историческата област Банат на север от Дунав. Това става след погрома на Чипровското въстание от 1688 г. и през 1726 – 1731 г. В непознатата чужда среда те се открояват с ревностното отстояване на езика и традициите си, с високия дух и уменията си.
Забележителен факт е, че палкенският говор на банатските българи е нормиран като книжовен, ползва се латиницата, принципът на изписване е фонетичен. Банатската книжовна норма на българския език се използва в образованието, църквата и литературата.
След Освобождението част от банатските българи се завръщат по родните места в Северна България. Някои остават в днешна Румъния и Сърбия. Общността на банатските българи се отличава с консервативност и "капсулиране", което трае до 60-те години на ХХ век и едва след това започва да се разтваря в общата национална среда.
Младите потомци на някогашните преселници постепенно забравят разказите за тежката и бурна история на родовете си и палкенския говор на прадедите си. За да не изчезнат спомените, специфичната култура, танците и песните на банатската българска общност, през 2007 г. се учредява Дружеството на банатските българи "Фалмис". Самото наименование "Фалмис" всъщност е поздрав – какво означава той, какви са амбициите на хората, които организират дейностите, как звучи старинният палкенски говор – чуйте в разговора със Светлана Караджова, председателка на Дружеството на банатските българи в България, докторантка в Института за литература на БАН.
Снимка – Зорка Мирчева, БНР
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
