Не зная дали е за гордост или за съжаление, но универсалната формула, с която от край време описваме българското чудо, се състои от една дума: "въпреки". Живеем въпреки невъзможните условия за живот, пазаруваме въпреки мизерните си доходи, караме си колите, въпреки че горивата са безбожно скъпи и пътищата са разбити, пишем книги, въпреки че никой не чете и т.н. Етимологически и логически погледнато, това не би трябвало да е възможно, защото старобългарското прилагателно "пряк", сиреч "противен, напречен, пряк", което е в основата на нашето "въпреки", а между другото и на "преча", "пречка", "пречкам се", говори за несъвместимост на двата факта. Но нали говорим за чудо.
Има обаче една думичка, която, мисля си, без да е толкова категорична, също би могла да опише чудото на българското житие-битие, като към твърдоглавието добави и нотка на извисеност. Извисеност ли казах, ето че се доближаваме до търсеното слово и то е "независимо", "независимо от…".
Нека да проверим. Независимо от невъзможните условия на живот ние продължаваме да живеем, независимо от мизерните си доходи продължаваме да пазаруваме – по-изискано е някак си, а дали е подходящо за универсална формула за живота ни проверяваме с един наш слушател, който влиза в ролята на събеседник – Димитър Тренчев, доктор на историческите науки, общественик, събирач, изследовател и пазител на народното творчество и мъдростта на българите, ревностен родолюбец от с. Коларово, Петричко, част от многострадалното Беласишко Подгорие.
От друга страна, сериозно вярвам, че с този разговор се доближаваме до същината на скъпоценното достояние, наречено "независимост", за да знаем какво точно празнуваме на 22 септември.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
