Не зная дали е за гордост или за съжаление, но универсалната формула, с която от край време описваме българското чудо, се състои от една дума: "въпреки". Живеем въпреки невъзможните условия за живот, пазаруваме въпреки мизерните си доходи, караме си колите, въпреки че горивата са безбожно скъпи и пътищата са разбити, пишем книги, въпреки че никой не чете и т.н. Етимологически и логически погледнато, това не би трябвало да е възможно, защото старобългарското прилагателно "пряк", сиреч "противен, напречен, пряк", което е в основата на нашето "въпреки", а между другото и на "преча", "пречка", "пречкам се", говори за несъвместимост на двата факта. Но нали говорим за чудо.
Има обаче една думичка, която, мисля си, без да е толкова категорична, също би могла да опише чудото на българското житие-битие, като към твърдоглавието добави и нотка на извисеност. Извисеност ли казах, ето че се доближаваме до търсеното слово и то е "независимо", "независимо от…".
Нека да проверим. Независимо от невъзможните условия на живот ние продължаваме да живеем, независимо от мизерните си доходи продължаваме да пазаруваме – по-изискано е някак си, а дали е подходящо за универсална формула за живота ни проверяваме с един наш слушател, който влиза в ролята на събеседник – Димитър Тренчев, доктор на историческите науки, общественик, събирач, изследовател и пазител на народното творчество и мъдростта на българите, ревностен родолюбец от с. Коларово, Петричко, част от многострадалното Беласишко Подгорие.
От друга страна, сериозно вярвам, че с този разговор се доближаваме до същината на скъпоценното достояние, наречено "независимост", за да знаем какво точно празнуваме на 22 септември.
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Шестото издание на Фестивала на авторския театър ФАТ ще се проведе от 21 до 23 ноември в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"...
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
"Ясно си спомням първата си среща с разказа "Проф. Андрюс във Варшава" на Нобеловата лауреатка ОлгаТокарчук, – споделя режисьорката на филма по него Кашя..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
