"Безсмъртният", "Анна" и "Ковачът": филми от един фестивален живот

Най-красноречиво за качествата на един кинофестивал говорят филмите в неговата селекция. Когато те са разнообразни в темите и жанра си, започваш да разбираш, че българското кино развива своя потенциал, независимо от насоченото към него недоверие понякога, държавните политики (или липсата на такива), старата слава, която уж днес я няма, всичките финансови и технически затруднения, които могат да се появят. Въпреки че често идеите трудно стигат до реализация и киното всеки път е набутано в чакалнята, хората, които го правят, намират нужните кураж, сили и вдъхновение, за да превърнат думите в живи филми. Точно това доказа и тазгодишния 40-и юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна – че филмите, създадени в години на пандемия, са изкуство, което е по-силно от човешките слабости.

От това разнообразие от филмовите гласове, в което публиката на "Златна роза" имаше възможност да се потопи, "Кино с думи" представя три напълно различни едно от друго филмови заглавия – "Безсмъртният", "Анна" и "Ковачът". Точно като сюжет за филм. Съвпадение? Едва ли!

В късометражния филм "Безсмъртният" участват Алек Алексиев, Юлиан Вергов, Симона Халачева и Рашко Младенов. Като студентски филм, с който режисьорът му Николай Урумов се дипломира в НАТФИЗ, той печели пет награди, и то от международни филмови фестивали. Сред тях е и наградата за най-добър студентски филм от Международните филмови награди в Париж миналата година. Не това е най-важното, което трябва да знаете за "Безсмъртният" обаче.

В сърцевината на този мистичен психотрилър заляга изследването на кухините на човешката психика и разместването на установените вече правила в обществото. Докато обхванатата от зло душа търси изкупление и спасение за своя притежател, Николай Урумов буди въображението на зрителя и го кара да се съмнява във всичко, в което е вярвал досега.

За да изгради трудно достижимия, но много вълнуващ съспенс, режисьорът и продуцент на филма черпи вдъхновение от "Злокобен остров" на Мартин Скорсезе. В нашето кино няма традиции в жанра на мистериите, което прави работата на Урумов още по-отговорна.

Той е познат на публиката преди всичко с продуцентската си дейност. Продуцент е и на филма "Петя на моята Петя", който вече може да бъде гледан в стрийминг платформaта gledam.bg и онлайн телевизията Neterra.TV. Тук се заражда и другата трудна задача за Урумов – да балансира между работата на твореца и на този, който дава път на идеята и контролира целия филмов процес. Все пак създателят на „Безсмъртният“ е намерил своя начин да владее положението. Историята му с киното и първите му стъпки в него също са интересни, както и подходът, който има към вече заснетите, а дори и поели дъх за живот филми, на които понякога се чувства длъжник.

За тях и за предстоящите му пет нови проекта, сред които е и бъдещият му дебют в пълнометражното кино, за мисията да влагаш смисъл във филмите, които правиш, и за отношението към детските зрители Николай Урумов разказва в интервюто, което можете да чуете в звуковия файл. Разговорът с него започва от порива му да изследва психиката на човека.

"Анна“ е дебютът в пълнометражното игрално кино на режисьора Боримир Илков – Боно. Един на пръв поглед женски филм, който обговаря темата за осъзнатото майчинство и изборите на една отдадена на работата си жена. И макар това да не е никак малко, "Анна" излъчва още по-силно послание към зрителите – измеренията на женската сила и изпитанията на съществуването в свят на насилие, болка и непознаване на другия. Филмът на Боно има и силен социален характер, защото засяга и борбата за оцеляване на ромската общност у нас.

Вътрешният свят на Анна – разследваща журналистка, която докато се води от желанието си да има собствено дете, но от донор, попада в непозната среда и преживява сериозен житейски обрат – е пресъздадена на екрана от Радина Кърджилова. Партнират ѝ безкомпромисни актьори като Станка Калчева, Пламена Гетова и Йордан Ръсин, както и актьори от ромски произход – професионални и натуршчици. Във взаимодействието между тях се ражда и историята на "Анна".

Филмът има труден път. Първоначално Боримир Илков – Боно е асистент-режисьор на продукцията, но по стечение на обстоятелствата, причинени от Covid пандемията, той застава начело на "Анна". Създаването на филма се дължи на всеотдайността и усилията на целия екип, но въпреки това продуцентката му Павлина Желева не се поколеба да отбележи по време на пресконференцията, на която "Анна" беше представен пред публиката на "Златна роза", че именно Боно е спасил филма. Оттук започва и разговорът с режисьора.

Красимира Фатима-Лейла Карабулут, която познаваме от филма "Снимка с Юки" на Лъчезар Аврамов, е една от трите майки, с които животът сблъсква Анна по пътя ѝ към желаното майчинство. Тя влиза в ролята на Таня – майка от ромската махала, която чака поредното си дете и се моли то да бъде момиче, защото ще е по-изгодно за всички в рода. Една от дъщерите ѝ, Памела, има сериозни умения по математика, но въпреки усилията на Анна, тя не успява да развие потенциала си, защото не това се изисква в едно ромско семейство. Таня е принудена да се съобрази и с това.

Красимира намира дълбок смисъл в тази история и именно това я провокира да иска да бъде част от филма. Тя завършва Академията по актьорско майсторство в Истанбул, където живее вече три години. По време на фестивала „Златна роза“ тя получава и покана за първата си роля в турското кино, но остава във Варна, вярна на "Анна" и празника на българското кино.

Актрисата вярва, че ни трябва много малко, за да живеем добре – емпатия и повече книги за четене.

Десислава Чутуркова е актриса, завършила НАТФИЗ и специализирала актьорско майсторство в школата Atlantic Acting School в Ню Йорк. Играла е в най-големите театри в страната, режисирала е спектакли, а от 2010-а е и асистент в НАТФИЗ. Участвала е в късометражни и игрални филми и в един италиански сериал. С „Ковачът“ обаче прави дебют като кинорежисьор.

С похватите на късометражното игрално кино тя разказва за "Ковачът" на Братя Грим, като подхожда към вечната приказка невербално, само със звук и светлина и едни актьори в сянка, които се движат в ритъма на невидимите за човешкото око светове. Идеята за филма по мотиви от приказката на Братя Грим идва от един от студентите на Десислава.

Способният ковач е изкушен от безмерно богатство, за което е готов да продаде и душата си. Сделката гласи, че дяволът ще дойде при него след три години, с надеждата, че тогава ковачът ще се е пропил напълно и вече няма да има никакви сили да се бори с него. Ковачът обаче изненадва дори дявола.

Филмът на Десислава Чутуркова се занимава с избора на човек и последствията от него, с осъзнаването, което макар и късно, винаги е възможно да настъпи, стига да му позволиш. Режисьорката на „Ковачът“ говори и за приемането на Бог, а оттам и на самия себе си, за любовта към човека и битката за свободното ни време.

Критиците на "Златна роза" определиха филма ѝ като експериментално кино. Точно за тази игра на сенки и за илюзията, която ни създават съвременните изкушения, Десислава Чутуркова разказва в звуковия файл.