За пътя към вярата в "Нашият ден“ разказват отец Методи Корчев и Димитър Митев, изследовател и автор на книгата "Как станах свещеник". Той е ръководител на проекта "Хоровата църковно-славянска музика в столицата – наследство и съвременност“
"Понякога свещениците обръщаме повече внимание на боголепието на храма, а забравяме да богоукрасяваме душите на хората. Това го забелязвам, като свещеник, и това ме мотивира да обръщам повече поглед към хората, отколкото към отговорността храмът да бъде лъскав, да бъде по-притегателен за очите, отколкото за душата", споделя отец Методи Корчев.
И допълва, че "когато Бог се докосне до сърцето на някого, той веднага намира пътя към храма. Съвременният човек се отчуждава духовно, започва да губи Бога от живота си. Започва да губи усещането, че има Бог, защото по най-неприятния начин е ангажиран с това да гледа едно устройство в ръцете си. И човек спира да гледа нагоре и буквалния и в преносния смисъл. Защото, ако се огледа около себе си, някак как да не види Бога, който е сътворил всички около себе си толкова дивно и премъдро. И гледайки природата, ние можем да стигнем до Бога. Като цяло губим Бога, но в приказките винаги обвиняваме Бога."
За храма и будителите
Изследователят и автор на книгата "Как станах свещеник" Димитър Митев посяга към писането, за да разкаже личните истории на 33-ма православни свещеници. За техния избор да поемат по пътя на служението на Бога, и какво е бъдеш свещеник в наши дни.
"Неслучайно се ангажирах да събирам тези истории, защото те имат връзка с будителството. В крайна сметка не всеки, който ни дава знание, е будител, защото знанието може да се придобие и по механичен начин. И сами можем да се образоваме, означа ли, че сме будители? В качество на будител е онзи, който се докосва до душите ни и не просто се докосва, а ги събужда за истината. И в този смисъл единствено свещеникът и единствено църквата работи да доведе истината до знанието на хората и с това да ги събуди за истинския живот", посочва Димитър Митев.
За духовното сърце на всеки Божи служител
"Служенето в храма първо минава през богослужението. Целият център на живота на свещеника е самота служба към Бога. Първо, тя е в богослужебните последования, които се изпълняват. И второ, това е службата към народа. Затова свещеникът ходи с расо, което е символ на робството и на службата на Божия народ“, казва отец Методи Корчев.
Неслучайно Димитър Митев в книгата си описва личните истории на православни свещеници от България, Русия, Румъния, Гърция, Америка в отговор на въпросите защо са станали свещеници и какво е да са такива. Наглед обикновени, историите въздействат по необикновен начин, защото отговарят с житейски примери на може би най-важните въпроси, защото разкриват забравена фактология от съвременната история, а така и онзи дълбоко интимен момент, в който се ражда желанието да бъдеш служител на Бога и хората.
Хоровата църковнославянска музика
Православният смесен църковен хор при храм "Покров Богородичен“ в гр. София е създаден през 1998 г. с основното предназначение да участва в църковните богослужения и обреди в храма, като допринася за по-голямата тържественост, а и за по-силното молитвено преживяване на участващите в тях.
"Това за мен е една утеха, една почивка, едно задължително начало на седмицата, без което не мога, защото това ме кара да се изпълвам с нови сили. С положителни мисли и да благославям Господа", споделя Димитър Стоянов, главен диригент на хор “Покров на Пресвета Богородица“.
На 19 октомври в криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски", "Музей на християнското изкуство", и на 31 октомври в концертната зала на Националното музикално училище ще бъдат изнесени заключителните два концерта по спечелилия финансиране по Програма "Култура" - 2022 на Столична община музикален проект "Хоровата църковнославянска музика в столицата – наследство и съвременност" за популяризиране на църковнославянското хорово изкуство на църковния хор "Покров на Пресвета Богородица" при храм "Покров Богородичен".Целия разговор с отец Методи Корчев, Димитър Митев и Димитър Стоянов в "Нашият ден“ можете да чуете от звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg