Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Животът на киното в дигиталната ера

Част от същината на киноиндустрията несъмнено се крие и в нейната техническа възпроизводимост. В днешната дигитална ера са налице различни дистрибуционни канали за разпространение на филми – кинопоказ, телевизионно излъчване, платформено и фестивално излъчване. Дори YouTube се явява конкурентно пространство за аудиовизуален показ. Това от своя страна налага нови правила за гледане на кино, защото когато средата се променя, променят се и навиците ни като зрители.

Киното, както и фестивалите, все повече се възприемат като съдържание. Какво обаче се случва с преживяването кино, когато говорим за неговата хибридност на разпространение и показ, и могат ли киносалоните и стрийминг платформите, като едни от най-важните звена в съвременната киноиндустрия, наистина да заработят заедно, за да дообогатят киноизживяването?

Този въпрос беше във фокуса на една от дискусиите, провела се в рамките на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна. Той стана и тема в "Кино с думи".

Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров и съоснователят на стрийминг платформата gledam.bg Николай Стоичков дискутираха настоящата среда на създаване, разпространение и показ на киното.

Петър Тодоров"Наистина живеем в свят, в който освен цялата дигитална революция, която се случва около нас, все пак живяхме и в години на пандемия. Тогава киносалоните бяха затворени в голямата си част. Време е обаче зрителите да се върнат към киното. Първият начин за това са фестивалите, тъй като това е мястото, където се срещат идеи, автори и зрители и където хората могат да общуват помежду си и да обсъждат нови проекти. Второто място, където може да се случи това бързо връщане на зрителите към съдържание, е онлайн средата", каза Петър Тодоров, като подчерта, че именно това е причината "Златна роза" за първи път да има и онлайн излъчване в стрийминг платформата gledam.bg.

Николай СтоичковСпоред Николай Стоичков винаги е имало време, в което е било необходимо аудиторията да възприеме новото в киното и да започне да борави с него. Ако преди години този процес се е отнасял към звука или пък цвета в киното, днес той е насочен към стрийминг платформите.

"Това със сигурност ще се случи, киносалоните и стрийминг платформите ще бъдат равностойни. Затова си мисля, че по-скоро темата в случая не е стрийминг платформи срещу кино, а кино и стриймиг платформи, които да работят заедно и да дадат шанс на повече хора да гледат филми", обясни Стоичков.

Двамата се обединиха около мнението, че киносалните няма да отстъпят своето място в света на седмото изкуство, но вече са нужни повече усилия за привличането на публиката. Рекламата на филмите трябва да започне още на база идея, хибридната им премиера също. Съпътстващите я събития и срещи с екипа на филмовата продукция са един добър пример за работа в тази посока, но най-голям приоритет трябва да е качеството на съдържанието. То трябва да е конкурентноспособно на това, което предлагат големите стрийминг платформи, а създателите му трябва да са наясно към каква публика всъщност е насочено.

Радослав Марков от Института по математика и информатика към БАН, водещ специалист по съвременни аудиовизуални технологии, също взе участие в дискусията за живота на киното в дигиталната ера. Той е на мнение, че подходящ начин за привличане и задържане на зрителското внимание днес се явяват архивните кадри, независимо дали са игрални, документални или анимационни.

Дискусията стигна етапа, в който се обсъди и самото приобщаване на публиката към киното, което – както каза д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ в НАТФИЗ и също участник в дискусията – е тежка задача.

проф. Божидар МановИ кинокритикът проф. Божидар Манов даде ценни съвети в това отношение. Според него създаването на мащабна стрийминг платформа за българско кино, каквато gledam.bg има стремежа да бъде, е една от важните линии, по които общността и заинтересованите от кино трябва да работят. Другата е изграждането на миниплекси, в които киното да среща своята публика и да ѝ предлага място за филми и разговори.

Алтернативните пространства за кино и тяхната значимост бяха една от подтемите в дискусията, която можете да чуете в звуковия файл. Както и въпросът за разликата в качеството, възприемането и оценяването на филмите, произведени от стрийминг платформите, които често са на ниво, трудно различимо от това на останалите продукции, предназначени за кинопоказ.

Снимка – Pixabay, Емилиян Ялъмов

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Авторката Любляна Славенина и нейната "Хоризонтална осмица"

Героинята Кая е в Италия на рождения си ден, останала сама, тя среща случайно един фотограф. Записва се на курсове по мода и среща любовта в две различни лица. Хоризонталните осмици са безкрайност, а безкрайността е финал с отворен край, но все пак е край. Книгата е с елементи от реални истории: "За мен безкрайността е осмица скрита в различни..

публикувано на 03.10.23 в 16:06

Показват се ранните рисунки на Димитър Казаков-Нерон

90 години от рождението на художника Димитър Казаков-Нерон отбелязва столичната галерия "Арте" с изложбата "Рисунката-кройка на света". Тя показва ранни и по-малко познати негови рисунки от 60-те години на 20 век. "Нерон е познат на широката публика повече с картините си, а тези рисунки се показват за първи път – казва проф. Чавдар Попов, преподавател..

публикувано на 03.10.23 в 14:56

"Cookies по Бекет" с премиера в Студентския дом

На 3 октомври от 19:30 часа в Националния студентски дом се разиграва премиерата на уникален театрален пърформанс със заглавие "Cookies по Бекет". Този необичаен спектакъл обединява елементи от великата пиеса на Самюел Бекет "Краят на играта" с актьорски движенчески импресии, вдъхновени от тялото и неговото състояние в епохата на безкрайното..

обновено на 03.10.23 в 11:56

"Играта", или българската литература за деца от началото на миналия век

Две списания с творчество за деца се превръщат в хит в началото на 20 век. Това са "Светулка", която излиза от 1904 до 1947 година и "Детска радост" от 1910 до 1947 година. В тях издателите Георги Стоянов на "Светулка" и Христо Хаджиев и Ран Босилек на "Детска радост" срещат читателите с класиците на литературата ни за деца като Елин Пелин, Дора..

публикувано на 03.10.23 в 10:25
Водещата Мария Мира Христова и Павлина Вежинова-Делчева в студиото на

Писателят като спасение и Белите коне

Романът "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов е равносметка на един човешки живот, но и средоточие на проблеми, разисквани и в предишни произведения на автора за отчуждеността, като интимно състояние на индивида, за стимулиращата роля на любовта и изобщо на духовната взаимност, за уязвимостта на творчеството в едно анормално общество, за..

публикувано на 02.10.23 в 17:30