Част от същината на киноиндустрията несъмнено се крие и в нейната техническа възпроизводимост. В днешната дигитална ера са налице различни дистрибуционни канали за разпространение на филми – кинопоказ, телевизионно излъчване, платформено и фестивално излъчване. Дори YouTube се явява конкурентно пространство за аудиовизуален показ. Това от своя страна налага нови правила за гледане на кино, защото когато средата се променя, променят се и навиците ни като зрители.
Киното, както и фестивалите, все повече се възприемат като съдържание. Какво обаче се случва с преживяването кино, когато говорим за неговата хибридност на разпространение и показ, и могат ли киносалоните и стрийминг платформите, като едни от най-важните звена в съвременната киноиндустрия, наистина да заработят заедно, за да дообогатят киноизживяването?
Този въпрос беше във фокуса на една от дискусиите, провела се в рамките на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна. Той стана и тема в "Кино с думи".
Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров и съоснователят на стрийминг платформата gledam.bg Николай Стоичков дискутираха настоящата среда на създаване, разпространение и показ на киното.
"Наистина живеем в свят, в който освен цялата дигитална революция, която се случва около нас, все пак живяхме и в години на пандемия. Тогава киносалоните бяха затворени в голямата си част. Време е обаче зрителите да се върнат към киното. Първият начин за това са фестивалите, тъй като това е мястото, където се срещат идеи, автори и зрители и където хората могат да общуват помежду си и да обсъждат нови проекти. Второто място, където може да се случи това бързо връщане на зрителите към съдържание, е онлайн средата", каза Петър Тодоров, като подчерта, че именно това е причината "Златна роза" за първи път да има и онлайн излъчване в стрийминг платформата gledam.bg.
Според Николай Стоичков винаги е имало време, в което е било необходимо аудиторията да възприеме новото в киното и да започне да борави с него. Ако преди години този процес се е отнасял към звука или пък цвета в киното, днес той е насочен към стрийминг платформите.
"Това със сигурност ще се случи, киносалоните и стрийминг платформите ще бъдат равностойни. Затова си мисля, че по-скоро темата в случая не е стрийминг платформи срещу кино, а кино и стриймиг платформи, които да работят заедно и да дадат шанс на повече хора да гледат филми", обясни Стоичков.
Двамата се обединиха около мнението, че киносалните няма да отстъпят своето място в света на седмото изкуство, но вече са нужни повече усилия за привличането на публиката. Рекламата на филмите трябва да започне още на база идея, хибридната им премиера също. Съпътстващите я събития и срещи с екипа на филмовата продукция са един добър пример за работа в тази посока, но най-голям приоритет трябва да е качеството на съдържанието. То трябва да е конкурентноспособно на това, което предлагат големите стрийминг платформи, а създателите му трябва да са наясно към каква публика всъщност е насочено.
Радослав Марков от Института по математика и информатика към БАН, водещ специалист по съвременни аудиовизуални технологии, също взе участие в дискусията за живота на киното в дигиталната ера. Той е на мнение, че подходящ начин за привличане и задържане на зрителското внимание днес се явяват архивните кадри, независимо дали са игрални, документални или анимационни.
Дискусията стигна етапа, в който се обсъди и самото приобщаване на публиката към киното, което – както каза д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ в НАТФИЗ и също участник в дискусията – е тежка задача.
И кинокритикът проф. Божидар Манов даде ценни съвети в това отношение. Според него създаването на мащабна стрийминг платформа за българско кино, каквато gledam.bg има стремежа да бъде, е една от важните линии, по които общността и заинтересованите от кино трябва да работят. Другата е изграждането на миниплекси, в които киното да среща своята публика и да ѝ предлага място за филми и разговори.
Алтернативните пространства за кино и тяхната значимост бяха една от подтемите в дискусията, която можете да чуете в звуковия файл. Както и въпросът за разликата в качеството, възприемането и оценяването на филмите, произведени от стрийминг платформите, които често са на ниво, трудно различимо от това на останалите продукции, предназначени за кинопоказ.
Снимка – Pixabay, Емилиян Ялъмов
"Постоянната експозиция на един музей обикновено остава от пет до десет години, поне така е в чужбина, но в България реалността е малко по-различна. У нас все още има много музеи, в които виждаме стари експозиции, създавани през 70-те и 80-те години, с всичките техни плюсове и минуси. Със сигурност една постоянна експозиция трябва да има допир със..
След новината за оттеглянето на "Арт фест" от управлението имаше реална опасност за арт хаус киното на София да затвори. За радост, това няма да се случи и в следващите месеци управлението се поема от "Purple Rain", компания зад която стоят имената на Борислав Чучков, Цанко Василев и Ради Георгиев. Тримата участват в обявения от Съюза на българските..
52 интервюта, публикувани в различни медии през последните петнайсет години с някои от най-талантливите, изявени и обичани творци на нашето време, са представени в книгата на Теодора Станкова, журналист, собственик и управител на фондация "Софийските метафори". За съжаление някои от тях вече са покойници, но думите им остават. Всяко от..
Здравка Василева гради своя личен път в изкуството със своя характерен и запомнящ се и уникален образ на живописец. Като професор по живопис и композиция, ръководител на катедра Живопис, на проекти, на студентски изложби, тя е от водачите на новите поколения млади живописци. С тези думи на Вихра Пешева ви въвеждаме в самостоятелната изложба на..
Избрана поезия от съвременния китайски поет на неформалната поетична сцена Ю Дзиен излезе на български език с превода и подбора на Веселин Карастойчев. Той сподели специално за "Артефир", че това издание е най-пълното в световен мащаб и по думите на Ю Дзиен, с когото Веселин общувал активно, докато е работил върху книгата. През 1985 година Ю Дзиен..
Как могат да бъдат регулирани социалните мрежи и гражданите да бъдат предпазени от фашизоидни политици, тероризъм и невярна информация в тях? Как..
Под заглавие "Камъните на мисълта" излязоха на български в превод на Стоян Гяуров записките на Хенинг Ритер – германски журналист, писател и преводач. В..
Напук на дигиталната ера, в която живее целият свят, България си има свои правила за съществуване. Винаги някак наопаки, с няколко хода назад, без кой знае..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg