Спешна помощ за будители или духовното ДНК

Екипите от Спешна помощ дават най-доброто от себе си според предоставените им възможности. Тези хора са истински спасители, но те остават невидими. Те нямат имена и лица, защото те са в линейката и в спешното отделение. 

В "Нашият ден“ реанимационният екип от Спешна помощ в София – д-р Дарко Манчевски и медицинската сестра Ива Кацарова – споделят доколко усещат в отговорното и трудно ежедневие онази особена духовна връзка с някаква висша сила. В същото време необходимостта да вярваш изцяло на собствените качества, да бъдеш винаги силен и наясно с това, което извършваш за помощ и спасяване на човешки живот.

"Това да бъдеш лекар в Спешна помощ е призвание и аз го чувствам като нещо много велико“, твърди д-р Дарко Манчевски. Почти няма лекар, който работи в Спешна помощ, който да не обича работата си, защото чрез нея се чувства пълноценен.

"Преди две години и половина по Божията воля ние се събрахме в един екип на Спешна помощ. Това означава, че всички тежки случаи, животозастрашаващи състояния, катастрофи, височинни травми, инфаркти, ние, като екип, трябва са дадем всичко от себе си, за да спасим нечий човешки живот“, казва Ива Кацарова, медицинска сестра в Спешна помощ. А д-р Манчевски допълва, че "ако не си добър човек, не можеш да бъдеш добър професионалист“.

Свободното време не е от нещата, които работещите в Спешна помощ имат в изобилие. Когато не работят и двамата "непознати будители“ се занимават с разнообразни дейности, които спомагат за намаляване на стреса от ежедневието, като каране на ски, време със семейството, музика, планински туризъм.

"В процеса на самата работа е напрегнато, защото работиш с човешки живот. По-голяма отговорност от това няма. Изключително важно е да се запази спокойствие от наша страна и в най-критичния момент ние трябва да бъдем спокойни и уверени в себе си, че ще се справим. И когато тръгваме с линейката, винаги се прекръстваме и казваме "С Бога напред“. Ние вярваме, че ще имаме помощ и от друго място“, казва м.с. Ива Кацарова.

За македонската нишка и пътят до София 

Той е роден в  източната част на Република Северна Македония в село Панчарево. Селото бавно се обезлюдява, а селското училище има 105-годишна история и по стечение на обстоятелствата от 1 до 7 клас учи сам, като сменя седем преподаватели. Самият д-р Манчевски твърди, че "това беше като частно училище и може би това е да получа този замах в живота“.

• Медици от "Спешна помощ": Всеки човек е един свят и общуването с различни съдби винаги учи

"Аз съм вторият лекар в семейството. Имам един дядо, който е първият доктор Манчевски. Той е един от най-успешните педиатри в Северна Македония. Но от малък осъзнах, че искам да се занимавам с това. Много исках да уча биология, математика и физика. От дете искам да съм лекар. Идването тук не беше лесно“, посочва д-р Манчевски.

Дипломиран агроинженер или медицинска сестра

В продължение на 28 години Ива Кацарова е част от Спешна помощ и за нея това е начин на живот. Баща ѝ е един най-добрите детски ортопеди д-р Христо Кацаров. Родът им е от Етрополе. Бурните политически събития от началото на 90-те години я връщат към професията на медицинската сестра в Спешна помощ.

"Представях си да стана лекар. Понякога животът те тласка в друга посока и така стана, че завърших медицинския колеж "Йорданка Филаретова“ като медицинска сестра. След което по някакви неведоми пътища се озовах в Пловдив и завърших агроинженерство и съм дипломиран агроинженер“, казва Ива Кацарова.

Екипът

Няма как в екипната работа да не се сближиш с човека до себе си. Създава се една духовна връзка или т.нар. "духовно ДНК“. "Човек, ако няма вяра, не може да постигне нищо. Духовното здраве е много важно, както и физическото“, твърди д-р Манчевски.