Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чанаккале и културните маршрути около Троя

Снимка: Оля Стоянова

Чанаккале – градът, разположен на азиатския бряг на протока Дарданели, свързващ Мраморно и Бяло море, в най-тясната му част, винаги е бил в сянката на Троя. Защото, когато става въпрос за полуостров Троада, обикновено се говори за най-известния античен град в района, за културните пластове на Троя, за златното съкровище и за разкопките, които продължават и досега там. Чанаккале обаче е град, който бързо се развива и много бързо се променя. Илхан Варлък, гид от Чанаккале и част от фестивала "Културният път на Троя", разказва кога започва тази промяна и защо градът се подмладява, след като само преди трийсетина години населението на Чанаккале е било на почетната възраст 60+ години, а сега профилът на жителите му е 18+, като повече от 30% от хората, които живеят тук, са студенти.


"Чанаккале не е индустриална зона, не е индустриален град, нито пък има много фабрики. Нека погледнем какво има наоколо и какви са другите градове, разположени наблизо – тук е Истанбул с неговите 20 млн. жители и високо индустриална и бизнес зона, и на изток – Бурса, административен център на този район, на юг – Измир, също център на голям регион. Сред тези големи градове Чанаккале с неговото население около 200 хиляди души, и без нито една фабрика, с изключение на единственото предприятие за производство на риба тон в центъра, единственото, с което може да привлече светлините на прожектора към себе си, е земеделието. И днес прасковите и доматите, произведени в района, са емблема на града. Но ако оставим настрана земеделието, това, което подпомага развитието на града, е военната зона в района, наричаме го 116-ия жандармерски полк. В Турция военната служба е задължителна и всички мъжа на 20 години е задължително да отбият военната си служба", казва Илхан Варлък.

Това, което обаче променя облика на града, са студентите. През 1992 г. в Чанаккале се открива университет и тук идват хиляди млади 18-годишни студенти, които променят изцяло профила на града.  Всъщност университетът е само един, но в него се изучават включително медицина, теология и изящни изкуства.

"Днес, не на последно място – приходите за града идват и от туризма, който постепенно се разраства от 2000 година насам", казва Илхан Варлък. "А ако говорим за туризъм, мога веднага да изброя шест дестинации, които бързо ми идват наум – остров Гьокчеада със старото име Имрос, остров Бозджаада със старото име Тенедос, бойните полета на Галиполи, древния град Троя и Асос, а също така и планината Ида или Каз даги. Това са шест дестинации около Чанаккале, които са предпоставка за развитие на туризма", казва Илхан.


В района на Чанаккале могат да бъдат посетени още крепостта Килитбахир, редутът Намазгях, Джонкбайъръ, мемориалът на 57-ми Пехотен полк, крепостта Седдюлбахир, Мемориалът на загиналите в Чанаккале. А всяка година на 25-ти април на полуостров Галиполи се организира и паметна церемония за загиналите през периода 1915-1916 г. войници от Австралийско-новозеландския корпус. Само на половин час от града се намира и древната Троя, а както се шегуват тук екскурзоводите – още от времето на Троянската война, малко неща са се променили тук, защото тези земи винаги са били било място на среща между Изтока и Запада.

През есента пък в Чанаккале тук се организира и фестивалът Troy Culture Road в рамките на проекта "Културен път" на Министерството на културата и туризма на Турция, който включва множество културни събития – концерти на открито, изложби и различни акции в града и околностите.

Чуйте интервюто с Илхан Варлък за Чанаккале и културните маршрути около Троя.


Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Николчева и Емануил Христов

Образованието на ромските деца – единственият път за измъкване от бедността и надежда за по-добро бъдеще

По повод 8 април – Международния ден на ромите , гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в начален етап в ОУ "Кочо Честименски" в с. Динката, област Пазарджик. В момента преподава в 4 клас на деца роми – някои са от семействата са с добри финансови възможности, а други са многодетни и под..

публикувано на 08.04.25 в 14:31

Литературата в училище – да поговорим за съдържанието, но и за смисъла и целта

Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от различни подбуди. Масово възпламеняване предизвикват обикновено медийни заглавия от сорта на: "Махат Вазов, Ботев, Вапцаров…". Дали обаче обществото ни е готово за сериозния разговор по същество..

публикувано на 08.04.25 в 13:20

Звезден прах, или невидимите частици, които ни заобикалят

В днешното издание на предаването "Време за наука" имахме възможността да се потопят в темата за звездния прах и космическите явления, благодарение на д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс , гост-лектор на "Следите на сътворението. Звезден прах." , събитие на Рацио, привлякло вниманието на мнозина, любопитни за тайните на вселената. Звезден прах:..

обновено на 08.04.25 в 13:20
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10