Изследването "Обществени нагласи към медиите и журналистиката" е проведено от агенция "Джи Кънсалтинг" в рамките на проекта "Медийната система и журналистическата култура в България". Проектът се реализира от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и е финансиран от Фонд "Научни изследвания".
"В рамките на този проект – споделя доц. д-р Иво Инджов – ние изследваме основно отношенията медии – политика и журналистическата култура в България в международно сравнителен план, съобразно утвърдени в медийната наука типологии. Интересно беше да видим и по какъв начин българското населението, а също така и активните медийни потребители, като част от това население, възприемат журналистиката и медиите в България. Целта ни беше да направим не само една актуална снимка, но и да бъде направена съпоставка с медийната консумация и отношението на потребителите към журналистиката и медиите в предходни периоди от развитието на България след 1989 година, т.е. да имаме и третия компонент от комуникационния процес – не само медии, канали за разпространение на информацията, но и публиката, за да имаме представа какво мисли тя."
Изследването идентифицира основните типове потребители, динамиката на медийното потребление в годините на прехода, силата и значимостта на отделните комуникационни канали.
В "Мрежата" доц. д-р Иво Инджов, преподавател по журналистика и участник в изследването, подчерта още няколко негови аспекти:
Въпреки медиите
"Много хора посочват като източник на информацията близки, роднини, приятели и тук трябва да се замислим какво се случва с медийните и политически послания, които достигат до хората. През какви филтри и през какви неформални социални мрежи минават те, за да достигнат до крайния потребител. Това е тема за отделно изследване."
Силното оръжие
"Респондентите ни твърдят, че най-качествена е била журналистиката през периода 1990-1995 година, т.е. в първата половина на 90-те години. Категорично най-много натрупвания наблюдаваме през първите пет години на прехода, когато българските медии се освобождават от цензурата, възниква свободната журналистика.
Медийният пазар е конкурентен, има различни гледни точки, различни визии за развитие на обществото, различен прочит за миналото, възниква свободната журналистика и няма висока степен на медийна концентрация, която да налага автоцензура на медиите, а и правителствата, доколкото се опитват да влияят върху журналисти и отделни медии, го правя доста тромаво и това постига обратния ефект. Някъде след 2006 г. много видимо става как свободните медии започват да попадат във зависимост от различни олигархични центрове на власт и да бъдат зависими от управляващите. Не че преди не е имало такива зависимости, но с напредването на процеса на натрупване на капитали в хода на прехода, той оказва негативно въздействие и върху медиите. Те биват преподчинени като цяло на силните на деня /…/ Едва след 2016 г. има известен позитивен обрат, което може би се дължи на това, че част от независимата журналистика се запази, мигрирайки в онлайн медиите и социалните мрежи.
Потребителят, който не иска да плаща
"Българският медиен потребител категорично не иска да плаща от собствения си джоб – било то лицензионна такса, било данък за издръжката на обществените радио и телевизия, за да гарантира финансовата независимост и автономията на двете обществени медии. Такъв тип такси, в по-ново време, в някои европейски страни се заместват със специализирани данъци, служат за финансирането на общественото радио и телевизия и идеята, особено при таксите, е те да гарантират финансовата автономия на тези медийни институции, без държавата да може да сложи ръка върху тях, т.е. държавата създава закони, за това как да се финансират тези медии, гарантира, че се спазват тези закони, но парите отиват във фондове, които са независими от държавата и върху тях, разбира се, има различни форми на обществен и експертен контрол. В България очаквано голямото мнозинство не иска да плаща за издръжката на БНТ и БНР, макар че в същото време, голяма част от анкетираните казват, че трябва да има законови ограничения срещу медийните монополи и високите нива на медийна концентрация. Обществените медии като цяло се ползват с висока степен на уважение и признание сред анкетираните. Имат по-голям авторитет от частните електронни медии."
Целия разговор може да чуете в следващия звуков файл.
Снимки – Pixabay
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури. Множество земеделци няма да могат да изпълнят тази стопанска година, а вероятно няма да могат да планират и следващата. Никой не знае колко точно големи са загубите, но в началото на април министърът на..
Евангелският текст от тази неделя именно ни напомня за цената на здравето и причините поради, които го губим. Къпалнята Витезда, името, на която в превод от еврейски значи "дом на милосърдието", се намира в Йерусалим. В нея на определено време слиза Ангел Господен, който раздвижва водата и тя има лечебно свойство за този, който пръв влезе след..
Осемдесет години след края на войната дали сме си взели поуките от една от най-трагичните страници в историята на човечеството. 9 май се чества като Ден на Европа в памет на историческото събитие, което поставя началото на обединението на Европа след Втората световна война още през 1950 г., а официално честването започва през 2009 година. Деня на..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка на " Клуб Z " в Берлин. Германия – "фатален сигнал към Европа" "Разбира се, не е окончателна тази присъда, защото тепърва започва работата на правителството на Фридрих Мерц и всичко, в..
Село Ставерци се намира в община Долна Митрополия , област Плевен и в него живеят около 1500 човека. Над селото има останки от късноантично землено укрепление. Историците предполагат, че най-вероятно тук са се укрепили хунските вождове Улцендур и Емцендур, които, както съобщават античните автори, отседнали недалеч от Улпия Ескус. В източната част..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg