Изследването "Обществени нагласи към медиите и журналистиката" е проведено от агенция "Джи Кънсалтинг" в рамките на проекта "Медийната система и журналистическата култура в България". Проектът се реализира от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и е финансиран от Фонд "Научни изследвания".
"В рамките на този проект – споделя доц. д-р Иво Инджов – ние изследваме основно отношенията медии – политика и журналистическата култура в България в международно сравнителен план, съобразно утвърдени в медийната наука типологии. Интересно беше да видим и по какъв начин българското населението, а също така и активните медийни потребители, като част от това население, възприемат журналистиката и медиите в България. Целта ни беше да направим не само една актуална снимка, но и да бъде направена съпоставка с медийната консумация и отношението на потребителите към журналистиката и медиите в предходни периоди от развитието на България след 1989 година, т.е. да имаме и третия компонент от комуникационния процес – не само медии, канали за разпространение на информацията, но и публиката, за да имаме представа какво мисли тя."
Изследването идентифицира основните типове потребители, динамиката на медийното потребление в годините на прехода, силата и значимостта на отделните комуникационни канали.
В "Мрежата" доц. д-р Иво Инджов, преподавател по журналистика и участник в изследването, подчерта още няколко негови аспекти:
Въпреки медиите
"Много хора посочват като източник на информацията близки, роднини, приятели и тук трябва да се замислим какво се случва с медийните и политически послания, които достигат до хората. През какви филтри и през какви неформални социални мрежи минават те, за да достигнат до крайния потребител. Това е тема за отделно изследване."
Силното оръжие
"Респондентите ни твърдят, че най-качествена е била журналистиката през периода 1990-1995 година, т.е. в първата половина на 90-те години. Категорично най-много натрупвания наблюдаваме през първите пет години на прехода, когато българските медии се освобождават от цензурата, възниква свободната журналистика.
Медийният пазар е конкурентен, има различни гледни точки, различни визии за развитие на обществото, различен прочит за миналото, възниква свободната журналистика и няма висока степен на медийна концентрация, която да налага автоцензура на медиите, а и правителствата, доколкото се опитват да влияят върху журналисти и отделни медии, го правя доста тромаво и това постига обратния ефект. Някъде след 2006 г. много видимо става как свободните медии започват да попадат във зависимост от различни олигархични центрове на власт и да бъдат зависими от управляващите. Не че преди не е имало такива зависимости, но с напредването на процеса на натрупване на капитали в хода на прехода, той оказва негативно въздействие и върху медиите. Те биват преподчинени като цяло на силните на деня /…/ Едва след 2016 г. има известен позитивен обрат, което може би се дължи на това, че част от независимата журналистика се запази, мигрирайки в онлайн медиите и социалните мрежи.
Потребителят, който не иска да плаща
"Българският медиен потребител категорично не иска да плаща от собствения си джоб – било то лицензионна такса, било данък за издръжката на обществените радио и телевизия, за да гарантира финансовата независимост и автономията на двете обществени медии. Такъв тип такси, в по-ново време, в някои европейски страни се заместват със специализирани данъци, служат за финансирането на общественото радио и телевизия и идеята, особено при таксите, е те да гарантират финансовата автономия на тези медийни институции, без държавата да може да сложи ръка върху тях, т.е. държавата създава закони, за това как да се финансират тези медии, гарантира, че се спазват тези закони, но парите отиват във фондове, които са независими от държавата и върху тях, разбира се, има различни форми на обществен и експертен контрол. В България очаквано голямото мнозинство не иска да плаща за издръжката на БНТ и БНР, макар че в същото време, голяма част от анкетираните казват, че трябва да има законови ограничения срещу медийните монополи и високите нива на медийна концентрация. Обществените медии като цяло се ползват с висока степен на уважение и признание сред анкетираните. Имат по-голям авторитет от частните електронни медии."
Целия разговор може да чуете в следващия звуков файл.
Снимки – Pixabay

Над 33 хиляди деца са родили деца у нас през последните 10 години. А само за миналата близо 2800 малолетни и непълнолетни момичета са станали майки – коментар в Lege Artis на сексолога проф. Станка Маркова. По данни от проучването най-много случаи на деца, родили деца, са регистрирани в Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, както и..
Всеки пети шофьор у нас е с проблемно зрение, но не го осъзнава, което го превръща в скрита заплаха на пътя. Тревожната статистика е на Националната асоциация на оптиките след направени прегледи на над 600 водачи от 23 града в страната в рамките на месец. В Lege Artis офталмологът доц. Анета Мишева коментира очното здраве на българина...
След като парламентът отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждаха младите лекари да получават до 150% от средната работна заплата, недоволството сред медицинската общност отново се надигна. Парламентарното мнозинство отхвърли не само проектите на опозицията — на "Продължаваме промяната – Демократична България" и..
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година предвижда близо 300 хиляди повече хоспитализации и над 230 милиона евро допълнителни разходи за болнична помощ. Според разчетите в документа, който ще бъде обсъден на заседание на Надзорния съвет на Касата, се очакват 2,4 милиона постъпвания в болници през..
В края на "розовия" октомври – месец, посветен на борбата с рака на гърдата – темата засяга не само здравето, но и емоционалната устойчивост на всяка жена. В рубриката "Темата на деня" д-р Мариела Василева и Катя Пройкова от Българското дружество за борба с рака на гърдата споделят своя опит и наблюдения за болестта, за системата и за нуждата от..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg