Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

35 години джаз и демократични промени

Румен Александров: Никой не може да попречи на този, който иска да свири

Румен Александров е изпълнител на банджо и китара и създател на Alexandroff Ragtime BandТой основава бенда през лятото на 1986 г., но първата им поява на сцена е през април  месец на следващата година.

“35 години се изнизаха, без да се усетим. С повечето хора сме от самото начало. След като за 35 години не успяхме да се скараме сериозно, това е много голямо постижение. Имам честта и привилегията да работя с един прекрасни хора и музиканти. Бих пожелал на всеки едни от колегите да има такива отношения с хората“.

Това казва Александров в интервю за БНР.

Какво се промени за 35 години?

“Много хора казват, че това или онова е било забранено. Да, имаше забрани, но въпреки всичко музикалните фестивали съществуваха. Да, имаше обструкции, имаше някои пречки, но никой не можеше да попречи на този, който иска да свири“, казва още той в ефира на “Нашият ден“.

“Пречките обаче не бяха отрязани автоматично след 1989 г. Най-трудно беше от средата на 90-те години. Въпреки че се появиха доста музикални  клубове в София, но се появи и тази лепкава и мазна музика, за която езикът ми не се обръща, за да нарека по име. Тогава, места, в които сме свирили и са ни приемали охотно, пренасочиха средствата си в някакви други посоки.

След 1989 г. имаше един възторг и подем, едно усещане за свобода. Много хора обаче бяха разочаровани, защото не поискаха да разберат малката причина – не трябва да чакаш някой друг да направи нещо, направи сам за себе си. Държавата няма да ти помогне, ако ти не направиш нещо за нея“, казва още той.

Групата може да се чуе на 9 ноември (сряда) от 19:00 часа вечерта в клуб Singles в НДК.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Бендът е създаден през лятото на 1986 г. от Румен „Дебелия“ Александров (Roumen „Fats“ Alexandroff). Първата сценична изява е през април 1987 година в Пловдив на Младежката джаз сцена, организирана от журналиста Владимир Гаджев.

ARB е кръг от музиканти, обединени от интереса им към традиционалния джаз – рагтайм, диксиленд, блус. ARB концертира в различни като инструментариум и брой инструменти формации – единствено ненарушимо правило (с изключение на първите две-три изяви) е отсъствието на ударни инструменти. Дълги години ARB основно е трио – кларинет, банджо, туба, понякога квартет с пиано, но в някои случаи са прибавени тромпет, тромбон и саксофони.

От 1987 г. до лятото на 1990 г., заедно с джаз-критика Владимир Гаджев, ARB е оркестър-домакин на „Saturday Jazz Club“ и организира фестивала „Jazz In The Garden“ през 1988, 1989 и 1990 година в София. В клуба свирят всички водещи по това време български джаз изпълнители – Динамит Брас Бенд, Бели, Зелени, Червени, Акустична версия, Йълдъз Ибрахимова, Теодоси Стойков, диригентът Александров Владигеров, и много други. В третия фестивал участва и пианистът Милчо Левиев със своето комбо.

По различно време бендът е участвал във всички български джаз фестивали в София, Пловдив, Русе, Банско, Тетевен, Бургас и др. Всяка година ARB участва в габровския Диксиленд парад – единственият специализиран фестивал за традиционален джаз на Балканите. От края на 1987 г. в много от концертите участва певицата Светла Гостева. Музикалната ѝ кариера започва в края на 1960-те години в Прага, където учи английска и испанска филология. Работи с пражките „Steamboat Stompers“, с които записва LP в Supraphone през 1970 г. Освен това изнася концерти с холандския пианист Jack Van Poll (по това време също студент в Прага). След завръщането си в България Гостева дълго време е солистка на най-популярния по това време състав – пловдивските „Бели, Зелени, Червени“ на саксофониста Веселин Николов.

Снимки: Уикипедия
По публикацията работи: Зоя Димитрова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50

Всичко е измама!

В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..

публикувано на 22.11.24 в 16:30

Преживей последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова

"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа  Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..

публикувано на 22.11.24 в 16:19
Елица Георгиева

Елица Георгиева и романът "Одисея на момичетата от Източна Европа"

Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния  "Космонавтите само минават" ...

публикувано на 22.11.24 в 15:22