Даниела Станкова е майстор на художествено плетиво. В “Нашият ден“ тя говори за създаването на изкуство от вече видяното в заобикалящата ни среда, но и за намирането на нови проявления и форми, както и за грешките и тяхната непоправимост. Красотата, онази малка частица, която носи наслада и удоволствие за сетивата ни. Красотата в търсенето на развитие и съвършенство.
Повече от 25 години Даниела преплита нишки в търсене на красотата.
“Това, което ме вдъхновява, винаги е било красотата във всичките нейни проявления и форми. Като всеки творец и аз имам периоди, в които не ми се занимава с това, което правя. Но това, което винаги ме е изтегляло от такива състояния, е красотата. Нещо, което може да ме обърне в посока на творчество“, разказва тя в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Хората са различни. Едни се интересуват и проявяват по-голямо внимание и интерес, други не толкова. Интерес имат и децата, които не рядко имат желание да им покажем и да опитат сами с ръчичките да направят това, което виждат, че умеем“.
За всеки майстор е важно да има на кого да предаде опита си
“Неотдавна едно момиче в десети клас ме потърси с желание да ѝ покажа как се плете на една кука, защото си беше харесало модел на кукличка и искаше да я изплете само. Тя беше доста сръчно дете и започна. Желанието ни е не просто да съхраним занаята, а да покажем, че има приложение в наши дни“, посочва още тя.
“Пътят на душата“ е името, което Даниела дава на едно от своите творения.
“Това е един модел, който е роден от мен, абсолютно творчески. Това е едно пано. Дал съм му името “Пътят на душата“, неговата поява се роди след загубата на скъп за мен човек. В случая изобразява човешката душа, която е толкова многолика и цветна. Това е животът на човек, който е пъстър и цветен“, разказва тя в “Нашият ден“ за смисъла на творбата.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg