Калоян Константинов, главен редактор на "КлинКлин" и водещ на независимото онлайн журналистическо предаване "По острието" се завърна от Иран. Разказ от първо лице за събитията там.
"За разлика от Украйна, бях там преди няколко месеца, където знаеш кой е на твоя страна и кой не е, в момента, в Иран да си чуждестранен журналист е престъпление. Да си против правителството, да отразяваш какво се случва и да изразяваш критики срещу правителството също е престъпление. Там е пълно с цивилна полиция, членове на паравоенната организация басиджи и доброволци, не знаеш какво ще кажеш, на кого ще го кажеш, дали ако си извадиш камерата да снимаш, дали някой от тези хора няма да те види. Те слагат маски за лице на номерата на мотопедите си, имат така наречените "диагоналки" – чантички с лютив спрей, белезници и пистолет в тях, винаги се движат по двама на тези мотопедчета, за да може единият да кара, а другият да снима или наблюдава кой от хората по улиците вика "Смърт на диктатора", или къде се събират групи хора от 10-15 човека – защо се събират, какво ще правят... и на секундата звънят. Дотолкова са навсякъде, че минаха около 5 минути от първите викове на група хора "Смърт на диктатора" до пристигането на 20-30 мотопеда с басиджи, както и полицията. Буквално докато успея да пресека големия площад и да стигна до протестите, всичко беше свършило. Просто са много брутални – директно откриват огън пейтнбол пушки, палки, всичко..."
Чуждестранен журналист в Иран
"Има журналистически визи и човек може да отиде там като журналист, но в създалата се ситуация никога няма да ти бъде издадена такава. На големите западни медии им е абсолютно забранено да влизат в Иран. Започнах да публикувам текстовете си, след като се върнах, защото има голям шанс да ме арестуват на летището. Те таргетират чужденците като цяло. Още преди протестите техен любим похват е да арестуват чуждестранни студенти, докторанти, университетски преподаватели, които биват обвинявани в шпионаж. Целта на това е да ги използват като разменна монета във външната си политика. Например – ето ви този студент, когото сме арестували, преди една година по скалъпени обвинения, а вие махнете някоя санкция срещу нас, или предайте наш затворник, или ни дайте някаква информация. В момента арестуват изключително голям брой чужденци, за да ги използват за това. Напрежението е огромно, защото не знаеш какво ще ти се случи. Това го споделиха и много от иранците – те казват, че за тях най-страшното в държавата е неизвестността. Едно момче ми каза: "Да живееш в Иран е като да тичаш в тъмното – не знаеш два метра пред теб дали има дърво и не знаеш какво ще се случи. Ако знаеш, може да се подготвиш и съградиш живота си, така че да върви някак си, дори да е беден, а сега не знаеш дали няма да те арестуват или нещо друго. Живеем в постоянно чувство на несигурност и страх, без планове за бъдещето, без планове за семейство или кариера."
Причината
"Причината за всичко това е власт. Няма нищо общо с исляма. Истинският ислям шиитският е много толерантен и миролюбив. Просто една група хора решава да го използва за знаме на своите свинщини и алчност, и корупция. Коранът не казва, че трябва да избиваме жени и деца по улицата, защото не са се забрадили. Кое е по-големият грях – да убиеш жена, дете, мъж на улицата, които не са ти направили нищо или да не носиш забрадка.
Разликата между техните властимащи и нашите в България е никаква. Тертипът на действие е същият – те използват всякакви похвати, като религиозния, точно както и кабинетите на властимащите в България са пълни с икони, така и в Иран, казват, че не било религиозно да не носиш хиджаб, а в същото време крадат, убиват, изтезават. Това всичкото е власт и борба за контрол. Защото, както и у нас, ако управляващите допуснат изсветляване на държавата и истински демократичен процес, ще се види колко са крали, колко са убивали, какви безчинства са правили. Така че, да не си правим илюзии – всичко е власт."
Протестите
"Протестите вече са малки, защото бяха арестувани повече лидерите на протестите над 10 000 души са арестувани, а над 1000 са обвинени в шпионаж и подривна дейност и ги чака екзекуция или затвор. Освен това хората ги е страх. И аз ги разбирам, не знам дали и аз бих протестирал, ако бях в такава ситуация. Разговарях с едно момче и той ме пита: "Добре, ти живееш навън, как изглеждаме отстрани, какво да правим? Не съм ходил на протести. Трябва ли да отида?" Отговорих му, че не знам, но няма друг начин за промяна. И му цитирах един турски поет Низъм Хикмет, който казва: "Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, ако ние не изгорим, как ще превърнем мрака в светлина."
Да, изискват се жертви и е много лесно да го кажа от това студио, но му го казах това и на момчето. И той каза: Добре, ще отида да протестирам, но да знаеш, че моята кръв ще е на твоите ръце."
Целия разговор, както и какво следва за Иран от тук нататък, според Калоян Константинов, чуйте в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg