“Тенденциите по отношение на бежанците се променят в последните години, но истината е, че натискът от 2011 г. насам съществува постоянно. В Близкия изток имаше поредица от конфликти и войни, а това води до бежански вълни“, казва в ефира на “Нашият ден“ доц. Алексей Пампоров и допълва:
“Във всяка една миграционна вълна, освен хората, които са уязвими и имат нужда от подкрепа, винаги могат да се прокраднат и недоброжелателни хора със съмнителни интереси. Затова е много важно да се прави мониторинг, да се правят анализи, да се следи кой и на какво основание иска временна закрила. Държавата трябва да има една по-ефективна политика. Да има по-добра идентификация на тези с рисково поведение и по-добра закрила на уязвимите“.
“Очевидно е, че държавната граница не се пази съвсем добре. Зачестяват сигналите за успешно каналджийство“, посочва още той.
“Имаме прецедент, при който държавата от днес за утре реши да размести украинските граждани, получили временна закрила. Това рязко се отразява на възможността за тяхната интеграция“, посочва още той.
Кой в държавата?
“Факт е, че МВР се справи много добре с временната закрила. От друга страна, вече са минали над осем месеца и все още Агенцията за бежанците няма разпределителен или информационен център, който да е в Североизточна България. Има разпределителни центрове, но те са от доброволци. Държавата е изоставила този ангажимент на частната инициатива. Хората проявиха много високи нива на солидарност“, казва още той в интервю за БНР и допълва:
“В България влязоха около 1 млн. души да търсят закрила, а в момента има останали около 55 хиляди. Именно защото възможностите им за оставане в страната изглеждат неадекватни“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg