“След 10 ноември имаме нещо, което преди нямахме, и това е лична свобода, като условие за това всеки да осъществи своята личност, както намери за добре. Всеки от нас да може свободно да говори това, което мисли, и да изживее достойно живота си, както прецени“, казва в ефира на “Нашият ден“ Христо Христев, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет:
Със сигурност имаше някаква част от българското общество, която се отнася носталгично към времето на тоталитарния комунистически режим. От друга страна, със сигурност трябва да обърнем особено внимание на това, че в България от години съществува мощна политическа пропаганда, която е част от руските стратегии на хибридни войни. Тя е насочена не само към България и цели да инструментализира носталгията. От друга страна, да създава една погрешна, илюзорна представа за времето на тоталитарния комунизъм“, посочва още той и допълва:
“С разумен анализ не можем да определим периода на този режим. Макар и наричано комунистическо, това е време на особена форма на феодализъм през ХХI век – закрепостяване на хората и създаване отвъд привидните претенции за равенство права на трудещите се. Имаме една издигната партийна аристокрация, която има привилегии и живее по много по-различен начин, а имаме и контролирана масова бедност на границата между бедността и някакъв базисен нормален живот, без възможност да излизате и сравнявате как живеят другите“.
Къде сме 33 години след 10 ноември?
“Времето, в което се намираме днес, 33 години след 10-и ноември, има много показатели, които разумно позволяват да се оцени, че по-голямата част от българското общество несъмнено е в много по-добро икономическо и социално положение, отколкото българското общество като цяло е имало през 1989 г.
Да, условията на икономическата и обществената система, в която живеем, предполагат инициативност. Предполагат човек да има хъс да търси своето място в живота, да работи и да надгражда своите умения“, казва още той в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
