Всеки, който е имал шанса да поеме дъх в този живот и да се опита да му оспори правото да ни учи – къде чрез символика, къде чрез абсурд, навярно вече е разбрал, че всичко в същия този живот се случва за втори път. Та понякога и за много повече. Историята – личната, но и всеобщата – го доказва. Сега, когато мислим за Народния театър, опитваме се да проумеем случващото се зад стените му, да разсъждаваме въпрос на политика ли е, или на етика, че защо не и на естетика, историята пак същото ни показва.
Връщаме се в 20-те години на XX век и отново се блъскаме във въпросите, които и днес ни вълнуват. "Защо не ми се ходи в Народния театър?", пита Елин Пелин във вестник "Развигор", а Иван Вазов му отговаря "Всичко лошо, всичко грозно, всичко сбъркано там! Вярно ли е това?". Две от най-големите имена в българската литература разсъждават над нуждата от символизъм и силата на творческия дух. За "старото, родено при други условия", но и за "вечно младия гений на изкуството", който върви напред. А в основата на този и много други разговори е пак Народният театър, който изглежда не за първи път се оказва в центъра на публичния дебат.
Какво научихме обаче от това? Кои процеси са дърпали и продължават да влекат към гибел българския театър? И може би много по-важният въпрос е ЗАЩО. С днешна дата навярно трябва да мислим, че проблемът е политически, но тя, етиката, не би ли трябвало да е на първо място? Не е ли именно тя тази, която влияе и на естетиката? За какво се спори днес и какво се ражда от дебата, ако въобще има такъв? Със сигурност не е истината, защото тя се скрила някъде и не вярва на очите си. Театърът отново не е на сцената, а играе извън нейните рамки.
За всичко това стана дума в ефира на програма "Христо Ботев" – не за друго, а защото се опитахме да разберем "Какво се случва" днес в театъра, когато всичко се случва за пореден път.
Според театралния режисьор Лилия Абаджиева българският театър е стигнал до разпад както на етическо, така и на естетическо ниво. Формата на финансиране, приложена от дванайсет години насам – т.нар. делегиран бюджет, е унищожила природата на театралното, а последните събития, свързани с Народния театър, са резултат от много дълбоки процеси, които говорят за належаща промяна.
"Необходимо е да бъдат въведени някакви регулаторни правила, да се коституират нови правила и по никакъв начин да не се превръща един държавен културен институт, какъвто е всеки български театър, в самодържавие и еднолично управление на една-единствена личност, която понякога е способна да разруши достиженията на поколения преди нас, които са вграждали етиката си, морала си и моженето си, артистизма си в историята на българския театър", каза тя в "Какво се случва".
Мария Касимова-Моасе, журналист и разказвач, който има история с театъра, е на мнение, че сме чувствителни към нашите национални институции и в този случай е логично да следват "оставки" и на зрителите.
"И без това тези институции не са кой знае колко много, и без това във всичко друго не намираме опора на нашия собствен, личен, човешки патриотизъм към страната, която обитаваме и която обичаме. И когато видиш, че пред очите ти се случват едни неща, които имат свои опашки и тези опашки не водят до нищо добро, на теб ти е обидно, че това става така и че такива места като националния ни театър всъщност стават арена на едни тихи политически назначения. Дори да не е така, то така изглежда и така би функционирало, защото хората не са глупави. Така че някак ми се струва съвсем логично да има едно такова отношение и към театъра – това назначение да се отрази реално и на зрителския интерес."
Това, което истински радва Мария Касимова в този конфликт обаче, е силната реакция на хората, които са част от екипа на Народния театър, на всички онези, които "през годините не клекнаха, не се предадоха, не се примириха и не влязоха в статуквото", на граждански активните хора, които работят на полето на културата, защото точно тази демонстрирана непримиримост всъщност задава посоката, към която трябва да вървим.
В епизод 586 "Трамвай по желание" представя на своята публика прочутия в САЩ и по света български художник Рос Росин. Конкретен повод за вниманието към известния българин е новият документален филм на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча "Butterflies on Everest" ("Пеперуди на Еверест"), който се фокусира върху последното артистично..
Книгата "Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г." с лекции на Иван Шишманов (1862-1928) излезе скоро на български език, след като в Германия се появи на немски през 2023 година. Съставители на тома са Елизабет Шоре и Румяна Конева. Те дешифрират и възпроизвеждат четените от Шишманов лекции на немски език във Фрайбургския университет..
"Кой бачка сега! Разкриване на невидимото: труд, несигурност и изкуство" е изложба, която разглежда неуморната отдаденост, постоянство и усилия, които определят както труда, така и творчеството. Продуцент е Рада Дечева, а куратор Алесандро Винчентели. В контекста на несигурни и алтернативни форми на работа бачкането въплъщава спектър от труд,..
Оценена високо както в Испания, така и извън нея, "Войници от Саламин" е книга за историческата памет , за победените герои, забравени в дълбините на историята, за прозрението, че Гражданската война, нещо толкова далечно за днешното поколение, колкото е битката при Саламин, не е минало, а едно от измеренията на настоящето, за отговорността към..
На 8 април в Националния исторически музей в София се откри изложбата "През призмата на границите – Епизод 2: Художествени пътувания между България, Гърция и Турция" с куратори Катя Ангелова, Марион Оберхофер и Ангелика Буртшер. Произведенията в нея изследват живота, историята и травмите около най-югоизточната граница на ЕС и често сами стоят на..
Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в..
Как да отразяваме човешки трагедии и смърт, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова ,..
Реформата в МВР. Скандалът с ГДБОП. Има ли чадър над престъпни групировки и лица? Кой ги покровителства? Как да спрем безумната война по пътищата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
