Преди седмица бе представена Националната рейтингова система за 2022 година. Тя сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
"Състоянието на българското висше образование е незадоволително. Ние продължаваме да имаме доста проблеми в тази сфера. Един от най-видимите проблеми с фрагментацията на висшето образование, т.е. има прекалено много малки висши училища, на които е трудно да се конкурират както на национално, така и на европейско ниво", коментира в "Нашият ден" Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".
Преди 10 години най-масовите професионални направления бяха икономика, администрация, управление и право. В момента най-масовите са икономика с два пъти по-малко студенти отколкото преди десетина години. На второ място вече е педагогиката, а на трето място е медицината. Българското висше образование произвежда много повече лекари, учители, инженери за сметка на по-малко икономисти, както и на по-малко хора, които изучават администрация и управление, и по-малко юристи", допълва Георги Стойчев.
Според Георги Стойчев това, което наблюдаваме през тази година, е рекордно ниска безработица. Тя спадна до 2% в тази група висшисти. Второто нещо, което наблюдаваме, е, че намалява делът на завършилите, които не се реализират в България. Третата позитивна тенденция от гледна точка на реализацията е, че по-голям дял от завършилите висши училища работят на позиция, за която се изисква университетско образование.
Наблюдава се интернационализация на българското висше образование. За последните 7 години чуждестранните студенти у нас са се удвоили (от 4 са станали 8%). Увеличава се делът на студентите, които се обучават в съвместни програми. Български висши училища работят в партньорство с образователни институции в чужбина и завършилите тези програми получават както българска, така и чуждестранна диплома.
Огромно значение имат и броят на научните публикации, произведени от български учени в българските висши училища.
"Това, което наблюдаваме през последното десетилетие, е един непрекъснат спад в броя на студентите. От над 260 000 те спаднаха до под 200 000 през 2020 г. През миналата и през тази година виждаме известен обрат. Нашите очаквания са, че през следващите 6-7 години до 2028 г. ще станем свидетели на постепенно увеличаване на броя на студентите и това ще се дължи на обстоятелството, че през следващите години на обичайна възраст за обучение във ВУЗ ще станат родените между 2005 г. и 2009 г.", казва Георги Стойчев.
Това са част от изводите, направени на базата на най-новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено в МОН и Институт "Отворено общество".
Д-р Димитър Печилков , началник на Детското кардиологично отделение към НКБ, говори в "Lege Artis" за това дали и по какъв график се извършват детските сърдечни операции в Наионалната кардиологична болница . Преди седмица се появи информация, че са спрени детските сърдечни операции в НКБ. По думите на д-р Печилков графикът за извършване на..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" обсъдихме придвижването без автомобил в голям град с еколога Ивайло Попов. Ивайло Попов изтъкна, че е важно да разберем какви са ползите от придвижването без автомобил и обратно, какви са вредите от използването на личен автомобил. "Не е тайна, че автомобилите са причина номер едно за шумовото..
В рубриката "Темите на деня" обсъждаме инициативата "Аз съм тук – проект за достъп до изкуство на възрастни хора". В разговора се включват организаторката на проекта Надежда Дичева и участничките Валентина Селничка и Зоя Брънчева. Според Надежда Дичева е факт е, че обществото ни е много фокусирано върху инициативи за млади хора и деца. "Вярвам, че..
В Деня на биологичното разнообразие за зависимостта на човека от оцеляването на видовете в "Нашият ден" говори Радост Ценова от Българска фондация "Биоразнообразие". Биологичното разнообразие е важно за нашето оцеляване, тъй като човекът е неразривно свързан с природата. По думите на Ценова Фондация "Биоразнообразие" осъществява различни..
Миналата неделя църквата чества мироносиците – жените, които, отивайки при гроба Господен, за да помажат тялото му със скъпоценно миро, откриват, че той е празен и първи научават вестта за възкресението. Тези безименни жени, за които не научаваме почти нищо друго от Библията, са едни от малкото, които в дните около залавянето и убийството на Христос..
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа..
Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от..
В деня на Светите равноапостоли Константин и Елена предаването "Нашият ден" пренася своите слушатели в град Елена – място, съхранило възрожденския дух..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg