На днешния 22 ноември през 1906 г. на Международната конференция в Берлин е решено сигналът SOS да бъде международен при търсене на помощ.
Преди въвеждането на SOS няма официално утвърден единен сигнал за бедствие. Сигналът SOS е използван за пръв път от германското правителство в правила за радиосъобщенията от 1 април 1905 и е включен в Международната радиотелеграфна конвенция, подписана на 3 ноември 1906 г. и влязла в сила на 1 юли 1908 г.
SOS е избран, защото е кратък, ритмичен и може лесно да бъде разбран, може да се предава бързо и непрекъснато, дори при далечно приемане или претрупан ефир, без да се обърка с друг сигнал. Така че SOS при появата си няма нищо общо с абревиатури, съкращения и инициали. Тълкувания, като „save our souls“ („спасете нашите души“), „save our ship“ („спасете нашия кораб“), „send our succour“ („изпратете нашия спасител“), „swim or sink“ („плуваме или потъваме“) или руското „спасите от смерти“ („спасете от смърт“), са измислени по-късно и не са свързани със създаването и приемането на сигнала SOS.
Каква е историята на неговото използване в България?
“Същността на сигнала SOS е да бъде на разположение и да се използва от всички хора, които са в морето. За наша радост в наши води този сигнал не е бил използван толкова често. В зоната на нашата отговорност в Черно море не са постъпвали толкова сериозни сигнали, които да дадат възможност за неговото използване“, казва в ефира на “Нашият ден“ адм. Румен Николов, директор на Главна дирекция “Аварийни спасителни дейности“ към изпълнителна агенция “Морска администрация“.
“В историята има два или три случая, които не са завършили трагично, когато SOS е използван“, посочва още той.
“Това е сигнал, използван от радиотелеграфисти. SOS няма някакво смислово значение, просто е много кратък, лесно разпознаваем и може да се приеме без да се бърка с други предупреждения“, допълва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg