Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Високи постижения на учени от Института по биофизика и биомедицинско инженерство

Снимка: БАН

Има една прочута фраза, че никой не е пророк в собствената си страна, и тя като че ли доказва правотата си по отношение на българската наука. У нас съществува и друг парадокс, по силата на който образованието ни е в задълбочаваща се криза, а същевременно имаме учени на световно ниво. Доказателство за това е, че 52-ма учени от Българската академия на науките отново бяха включени в първите 2% на класацията на Станфордския университет за влиянието им върху развитието на световната наука през изминалата година.

Как без масово образование, прилични нива на просвета и знание продължаваме да имаме блестящи учени – вероятно е тема за дисертация. Факт са обаче високите постижения на учените от Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН, които работят в изключително важни съвременни области като биомедицината, хуманната медицина, здравеопазването, биоинформатиката, изкуствения интелект и математическото моделиране.

проф. д-р Олимпия РоеваВ "Лабиринти на познанието" представяме двама изследователи от ИБФБМИ, които са сред двата процента най-изявените учени в света според класация на Станфордския университет за 2021 г. (публикувана през 2022 г.).

Това са акад. проф. дмн дтн Красимир Атанасов – въз основа на оценка на цялата му научна дейност в областта “Изкуствен интелект и обработка на изображения” и проф. д-р Олимпия Роева, включена в класацията за влияние на учения върху развитието на световната наука през предходната година. Те са от секция "Биоинформатика и математическо моделиране“

проф. Диана ПетковаВ предаването гостува и проф. Диана Петкова, която – наред с другите ѝ отличия – часове преди гостуването бе удостоена с почетен знак на БАН "Марин Дринов на лента“. Тя е носител и на Почетния знак на Президента за значимите ѝ заслуги към образованието и науката и за цялостен принос за развитието на науката и Съюза на учените в България.

Чуйте какво разказаха тримата учени за трудния път в науката, признанието и оценката на международната колегия и за липсата на напредък в развойната дейност, която да транслира достиженията на фундаменталната наука в практически знания и приложения.

Снимки – БАН

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05