Има една прочута фраза, че никой не е пророк в собствената си страна, и тя като че ли доказва правотата си по отношение на българската наука. У нас съществува и друг парадокс, по силата на който образованието ни е в задълбочаваща се криза, а същевременно имаме учени на световно ниво. Доказателство за това е, че 52-ма учени от Българската академия на науките отново бяха включени в първите 2% на класацията на Станфордския университет за влиянието им върху развитието на световната наука през изминалата година.
Как без масово образование, прилични нива на просвета и знание продължаваме да имаме блестящи учени – вероятно е тема за дисертация. Факт са обаче високите постижения на учените от Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН, които работят в изключително важни съвременни области като биомедицината, хуманната медицина, здравеопазването, биоинформатиката, изкуствения интелект и математическото моделиране.
В "Лабиринти на познанието" представяме двама изследователи от ИБФБМИ, които са сред двата процента най-изявените учени в света според класация на Станфордския университет за 2021 г. (публикувана през 2022 г.).
Това са акад. проф. дмн дтн Красимир Атанасов – въз основа на оценка на цялата му научна дейност в областта “Изкуствен интелект и обработка на изображения” и проф. д-р Олимпия Роева, включена в класацията за влияние на учения върху развитието на световната наука през предходната година. Те са от секция "Биоинформатика и математическо моделиране“
В предаването гостува и проф. Диана Петкова, която – наред с другите ѝ отличия – часове преди гостуването бе удостоена с почетен знак на БАН "Марин Дринов на лента“. Тя е носител и на Почетния знак на Президента за значимите ѝ заслуги към образованието и науката и за цялостен принос за развитието на науката и Съюза на учените в България.
Чуйте какво разказаха тримата учени за трудния път в науката, признанието и оценката на международната колегия и за липсата на напредък в развойната дейност, която да транслира достиженията на фундаменталната наука в практически знания и приложения.
Снимки – БАН
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
