Реномираният френски ансамбъл "Пигмалион" гостува на 20 октомври в Двореца на изящните изкуства Bozar в Брюксел с интересна и стилна програма, озаглавена "Моят сън". Концертът бе дирижиран от Рафаел Пишон - основател и ръководител на състава, включващ оркестър и хор. В изпълнението участва и бележитият френски баритон Стефан Дегу. Съдържанието на програмата е вдъхновено от енигматично писмо, което Франц Шуберт пише една сутрин през 1822 г. В текста оживяват всичките душевни вълнения на композитора - неговото скитничество, самота, утеха, любовно разочарование. Брат му Фердинанд Шуберт определя написаното като "Моят сън". В него разказвачът е прогонен два пъти от бащиния си дом. Шуберт споделя: "Дълги години пеех песни. Когато исках да възпея любовта, тя се превръщаше в мъка. А като пеех за скръбта, тя ставаше любов". Вдъхновени от тези редове, Рафаел Пишон и музикантите на "Пигмалион" създават романтично платно, включващо както забравени музикални страници, така и утвърдени шедьоври на Шуберт, Вебер и Шуман.
Концертът бе в три части. Първата, наречена "Плач", започна с Coronach - четвъртото от седем песнопения за женски хор, написано от Шуберт по текст от "Жената от езерото" на Уолтър Скот. Изразителните женски гласове оплакват смъртта на Дънкан. Coronach е традиционна погребална песен в Шотландия и Ирландия, изпълнявана от певци или свирена на гайда. Баритонът Стефан Дегу изпълни две арии - първата бе от незавършената и забравена оратория на Шуберт "Лазар". Втората бе спокойната, тъжна песен за небесната девойка от операта "Алфонсо и Естрела". В този откъс бащата на главния герой – Фролиа, разказва печалната история на ловджия, примамен от прелестите на девойка във фаталния капан на илюзорен замък. Дегу изпълни песента с хубаво легато и впечатли с мек, топъл вокал, завиден гласов обем и солидна техника.
Ансамбъл "Пигамлион" е основан през 2006 г. от Рафел Пишон по време на следването му в Парижката консерватория. Съставът е специализиран най-вече в изпълнението на барокова музика. Оркестрантите свирят на оригинални исторически инструменти. Миналият сезон "Пигмалион" бе резидентен състав на престижната Филхармония на Есен. Там музикантите изнесоха седем концерта, сред които бе и тематичната програма "Животът на Христос", включваща кантати на Йохан Себастиан Бах. В началото на този сезон те участваха и в новата постановка на "Лакме" на Делиб в Парижката Опера Комик. За име на ансамбъла служи известният скулптор от гръцката митология Пигмалион, създаващ прекрасни статуи от слонова кост. Той е най-известен с това, че се влюбва в едно от своите творения.
47-годишният френски певец е сред най-успешните баритони днес. Репертоарът му е изключително разнообразен и включва творби от Клаудио Монтеверди до Оливие Месиен. Стефан Дегу се чувства удобно както в оперни роли, камерни рецитали, така и в кантатно-ораториални творби. В началото на следващата година баритонът ще се завърне в Брюксел за централната роля в "Евгений Онегин" на Чайковски.
В последната част от концерта, озаглавена "Смърт и преображение", Дегу ни пренесе в небесното царство с арията на Доктор Марианус "Как волният простор духа омая" от третата част на "Сцени из Гьотевия Фауст" на Шуман. През целия концерт бях най-силно впечатлен от плавната, елегантна във всички динамики вокална емисия на певеца; перфектно изравнен глас във всички регистри. Райската атмосфера допълниха и два красиви фрагмента - нежната мелодия на хора "Блажен и спокоен" от ораторията "Лазар" и псалмът "Бог е моят пастир" на Шуберт, в който в съпровод на арфа женските гласове ни пренесоха в друго измерение. На бис Стефан Дегу подари на сравнително малобройната, но ентусиазирана публика в Bozar рафинирано изпълнение на Песента към Вечерницата от "Танхойзер" на Вагнер. Музикантите от "Пигмалион" записаха творбите от програмата на "Моят сън" тази година, а компактдискът излезе на пазара в началото на октомври.
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg