Шарлоте Шмиц е документална фотографка, чийто артистичен подход предизвиква традиционните документални практики. По този начин тя изразява личните си възгледи по теми, свързани с жените и миграцията. Авторката израства в датското малцинство в Германия и учи документална фотография във Университета в Хановер. Работите на Шарлоте се публикуват в международни медии, сред които Der Spiegel и The Washington Post. Имала е самостоятелни изложби в САЩ, Турция, Австрия и Япония. The British Journal of Photography я определя като един от авторите, "които да следим през 2019-а". Тя е първата носителка на наградата FotoEvidence W за нейната серия "La Puente", публикувана като книга през 2019 г. В средата на март 2020 г. основава "The Journal" – глобален фотографски колектив от няколкостотин жени и небинарни фотографи. Понастоящем Шарлоте се намира на германско-датската граница и е изследовател за "National Geographic".
Светлана Бахчеванова е изпълнителна директорка на Международното издателство за социално ангажирана фотография "FotoEvidence Press". Тя е българо-американска фотожурналистка и съоснователка на "FotoEvidence" (2010 г.). Опитът ѝ като фотожурналистка и активистка за човешки права започва в първия антикомунистически вестник в България (1988 г., в. "Демокрация"). Днес тя ръководи организации, които подкрепят фотографи като нея и бившите ѝ колеги, които внасят светлина в тъмни места и подтикват хората към действие.
Книгите, които Светлана и екипът ѝ издават, разобличават несправедливостта, създават устойчиви доказателства за нарушения на човешките права и вдъхновяват за социална промяна. Успоредно с това тя курира и изложбите на "FotoEvidence", които се показват по целия свят с цел насърчаване на справедливостта. Светлана замисля наградата "FotoEvidence Book Award" и наградата "FotoEvidence W Award", за да подкрепи работата на фотографите, посветени на преследването на правата на човека, като публикува творби, които е малко вероятно да бъдат издадени с търговска цел. Наградата "FotoEvidence W" за лична история през 2019 г. беше присъдена от престижното жури на немската фотографка Шарлоте Шмиц за нейния дългосрочен проект "La Puente".
"La Puente" е най-големият публичен дом в южната част на Еквадор. Намира се в град Мачала и в него работят над 150 жени. Фотографиите са създадени в партньорство с тях – сами избират как да позират, а след това рисуват върху полароидните си снимки с лак за нокти. В началото функцията на лака е да прикрие самоличността им, но той бързо се превръща в творческо средство. Участието на моделите е в основата на художествената практика на Шарлоте Шмиц. Тя свежда до минимум структурите на неравнопоставеност, които предполага фотографският процес, и по този начин позволява по-дълбоко и комплексно разбиране на участващите хора.
Серията, за която тя получава първата награда "FotoEvidence W", представя една нова перспектива към иначе клишираната тема. Тя създава пространство за по-сложно и лично разбиране на личностите, разказващи своите истории, които се противопоставят на съществуващите стереотипи за секс работничките. По света повечето от тях са жени, докато авторите на арт и фотографски проекти на тази тема обикновено са мъже. Творбите често не показват жените така, както те биха искали да бъдат видени, и допринасят за дисбаланса във възприемането на секс работниците и жените като цяло.
Освен полароидни снимки и видеодокументация в изложбата са включени още едноименната книга, както и личните чаршафи на моделите, които те са подарили на Шарлоте Шмиц. Тези лични вещи са единствената собственост, която жените притежават в стаите на "La Puente".
Куратор: Надежда Павлова
Преводът в ефир е на Чавдара Пантич
Изложбата "La Puente" може да бъде видяна в Гьоте-институт до 13 януари 2023 г.
Снимки – Гьоте-институт
Кое, което не е книга, може да събере текстове от Авъл Гелий, Сей Шонагон, Алфред Дьоблин, Хорхе Луис Борхес, Пиер дьо Бурдей, абат Брантом, Джон Ланчестър, поп Минчо Кънчев, Ролан Барт, Мартина Апостолова, Николай Колев и Стефан Иванов? Не нова "Видрица", а пърформансът "Списъци". Може да се види само този сезон и само четири пъти, освен на..
Йерней Лоренци e професор в Академията за театър, радио, кино и телевизия в Любляна и е един от най-известните европейски режисьори. В интервю в сп. "Култура" той разкрива своето творческо кредо така: "Режисьорът в един момент трябва да съгради собствен свят. И да успее да се отлепи от всякакви модели. Да се отърси от всичко задържащо го: учители –..
"Чест" е премиерното заглавие в афиша на Театър "199 Валентин Стойчев". Постановката е на Ивайло Христов по пиесата на съвременната австралийска драматуржка Джоана Мъри-Смит, в превод на Златна Костова. "Чест" е писана през 1995 година и има десетки постановки в целия свят, но сега се поставя за първи път на българска сцена. " Онър и..
За работата с деца, театъра и красотата на Родопите в "Нашият ден“ разказва актьорът Мариан Бозуков . Завръща се в родното Чепеларе преди две години и половина, защото обстоятелствата така се подреждат и няма какво повече да прави в София. В момента е част от трупата на Родопския драматичен театър в Смолян. "Хората казват, че камъкът си..
"Чудният нов свят" е името на първата българска постапокалиптична книга за деца, която съчетава в себе си и виртуална реалност. Чрез сканиране на QR кодове в самата книга, пред децата оживяват нови светове. 3D обектите са дело на Николай Михайлов, а по скулпторите – герои в приказката работи Чудомир Драгнев. Това са пет метални създания, които..
Предаването "Контемпо" от 25 януари посветихме на годишнината от кончината на Милен Панайотов – музикален журналист, композитор, приятел. Свои спомени..
Кое, което не е книга, може да събере текстове от Авъл Гелий, Сей Шонагон, Алфред Дьоблин, Хорхе Луис Борхес, Пиер дьо Бурдей, абат Брантом, Джон..
Етиопия! За мен е отколешна мечта. За друг – поредното размирно място в Африка. За трети – умопомрачителна природа. Накратко, бившата Абисиния е една от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
