Шарлоте Шмиц е документална фотографка, чийто артистичен подход предизвиква традиционните документални практики. По този начин тя изразява личните си възгледи по теми, свързани с жените и миграцията. Авторката израства в датското малцинство в Германия и учи документална фотография във Университета в Хановер. Работите на Шарлоте се публикуват в международни медии, сред които Der Spiegel и The Washington Post. Имала е самостоятелни изложби в САЩ, Турция, Австрия и Япония. The British Journal of Photography я определя като един от авторите, "които да следим през 2019-а". Тя е първата носителка на наградата FotoEvidence W за нейната серия "La Puente", публикувана като книга през 2019 г. В средата на март 2020 г. основава "The Journal" – глобален фотографски колектив от няколкостотин жени и небинарни фотографи. Понастоящем Шарлоте се намира на германско-датската граница и е изследовател за "National Geographic".
Светлана Бахчеванова е изпълнителна директорка на Международното издателство за социално ангажирана фотография "FotoEvidence Press". Тя е българо-американска фотожурналистка и съоснователка на "FotoEvidence" (2010 г.). Опитът ѝ като фотожурналистка и активистка за човешки права започва в първия антикомунистически вестник в България (1988 г., в. "Демокрация"). Днес тя ръководи организации, които подкрепят фотографи като нея и бившите ѝ колеги, които внасят светлина в тъмни места и подтикват хората към действие.
Книгите, които Светлана и екипът ѝ издават, разобличават несправедливостта, създават устойчиви доказателства за нарушения на човешките права и вдъхновяват за социална промяна. Успоредно с това тя курира и изложбите на "FotoEvidence", които се показват по целия свят с цел насърчаване на справедливостта. Светлана замисля наградата "FotoEvidence Book Award" и наградата "FotoEvidence W Award", за да подкрепи работата на фотографите, посветени на преследването на правата на човека, като публикува творби, които е малко вероятно да бъдат издадени с търговска цел. Наградата "FotoEvidence W" за лична история през 2019 г. беше присъдена от престижното жури на немската фотографка Шарлоте Шмиц за нейния дългосрочен проект "La Puente".
"La Puente" е най-големият публичен дом в южната част на Еквадор. Намира се в град Мачала и в него работят над 150 жени. Фотографиите са създадени в партньорство с тях – сами избират как да позират, а след това рисуват върху полароидните си снимки с лак за нокти. В началото функцията на лака е да прикрие самоличността им, но той бързо се превръща в творческо средство. Участието на моделите е в основата на художествената практика на Шарлоте Шмиц. Тя свежда до минимум структурите на неравнопоставеност, които предполага фотографският процес, и по този начин позволява по-дълбоко и комплексно разбиране на участващите хора.
Серията, за която тя получава първата награда "FotoEvidence W", представя една нова перспектива към иначе клишираната тема. Тя създава пространство за по-сложно и лично разбиране на личностите, разказващи своите истории, които се противопоставят на съществуващите стереотипи за секс работничките. По света повечето от тях са жени, докато авторите на арт и фотографски проекти на тази тема обикновено са мъже. Творбите често не показват жените така, както те биха искали да бъдат видени, и допринасят за дисбаланса във възприемането на секс работниците и жените като цяло.
Освен полароидни снимки и видеодокументация в изложбата са включени още едноименната книга, както и личните чаршафи на моделите, които те са подарили на Шарлоте Шмиц. Тези лични вещи са единствената собственост, която жените притежават в стаите на "La Puente".
Куратор: Надежда Павлова
Преводът в ефир е на Чавдара Пантич
Изложбата "La Puente" може да бъде видяна в Гьоте-институт до 13 януари 2023 г.
Снимки – Гьоте-институт
"Вълните на морето са жени" в случая не е стихотворението на Евтим Евтимов, а българското заглавие на филмовата история на Аслъхан Юналдъ. Нейният пълнометражен игрален дебют е изпълнен с напрежение трилър, чието основно действие се развива на яхта върху лазурните вълни на Егейско море. Зрителите проследяват историята на млада жена, която се завръща в..
Спектакълът "Вино от глухарчета" на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" се опитва да дефинира битката между живота и смъртта, между светлината и мрака, между младите и старите. Надяваме се спектакълът да насърчи децата и семействата да говорят повече помежду си, да отнесат видяното със себе си у дома, да искат да открият "машината на времето"..
Българските книги звучат на френски език и присъстват в литературния живот на Франция. Париж, Страсбург, Лион – това е пътят на литературния тур, който в момента осъществява преводачът Мари Врина заедно с писателите Захари Карабашлиев, Рене Карабаш и Ангел Игов по инициатива на Българския културен институт в Париж. В тура участва и преведеното на..
Научнофантастична трилогия, която пренася читателя от Културната революция в Китай до невъобразимо далечното бъдеще – това е поредицата "Земното минало" на Лиу Цъсин. Всеки, който вече е чел трилогията, се е сблъскал с въображаеми, но дълбоки научни теории и с големи въпроси за човечеството и хуманността. В "Нашият ден" гост е преводачът от..
Ако погледнем филмографията на Тодор Чапкънов, ще видим редом до името му да стоят над 20 филма и сериала, като сред тях е и един от най-големите нидерландски екшъни през последните години – " Черният лотос " . Могат да бъдат прибавени и още близо 50 продукции, в които участва като първи асистент или секънд юнит, тук са включени филми като "..
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
Има ли театър на миналото и театър на бъдещето, или театърът е винаги жив, неповторим и все същият? В Световния ден на театъра в "Нашият ден" говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg