Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Terra Култура

Защо е важно да съхраним културно-историческо наследство на българите в Албания?

Традиционното женско облекло при християните от Голо Бърдо, Албания.
Снимка: westbalkans.org

Срещата на върха ЕС и Западни Балкани за първи път се провежда в  Албания – страна, която не е част от ЕС. Лидерите на 27-те и шестте държави от Западните Балкани ще обсъдят стратегическото партньорство и развитието на политическия диалог с Европейския съюз, преодоляването на негативните социално-икономически последици от войната в Украйна и задълбочаващите се енергийна и продоволствена кризи, предизвикателствата пред сигурността, миграционният натиск, борбата с тероризма и организираната престъпност.

Това е един от ключовите моменти, в които може да се говори за опазване на културно-историческо наследство на българите в Албания. Преди броени дни приключи работа кръглата маса с международно участие "Българското културно-историческо наследство в Западните Балкани – актуални проблеми“. Какво е актуалното и какви са проблемите, в "Нашият ден“ коментира доц. д-р Веселка Тончева, етнолог, изследовател в Институт за етнология и фолклористика на БАН.

Фокусът на проекта е поставен върху миналото и настоящото на българите, населяващи четири държави – Република Албания, Република Косово, Република Северна Македония и Република Сърбия, разположени в част от територията, добила геополитическа популярност в съвремието като "Западни Балкани”. В тях има дълбоки следи от българското културно-историческо наследство в областта на историята, езика, културата, бита, фолклора. Това е напълно обяснимо заради общите процеси, които протичат в българския народностен организъм от много векове насам.

"Изследването е свързано с нашите сънародници там, които по исторически обстоятелства са останали на чужда територия и вече повече от 100 години живеят в едно чуждоезикова среда, но успяват да съхраняват паметта, езика културата“, посочва доц. д-р Веселка Тончева.

За първи път доц. д-р Веселка Тончева попада в областта Голо Бърдо в Албания през 2007 г., благодарение на спелеолога Алексей Жалов.

"Пещерняците донесоха едни записи от област Голо Бърдо, която е на границата със Северна Македония, но от албанска страна. Условно казано, между Охрид и Дебър. Аз бях много впечатлена от този архаичен език, диалект, който съдържат песните им, музикалното им съдържание“, припомня доц. д-р Веселка Тончева.

И допълва, че обектите на нейните проучвания са в областите Голо Бърдо, Гора и Преспа. Това са трите по-големи територии, където има наши сънародници, останали на албанска територия по различно време след Балканките войни, както гораните след 1924-1925 г.

Ролята на учените, които са проучвали тези райони в Албания, е да разказваме за тези хора, защото реално след 1948 г., когато се затварят границите на тоталитарна Албания, се губи връзката с тях. Едва след началото на демократичните промени през 90-те година на XX век започва възстановяването на контактите с българската общност.

"Ние трябва да имаме знанието за тях, защото те имат българско самосъзнание и имат усещането, че са българи и че България е "Майка Бугария“, както я наричат по-възрастните хора“, казва доц. д-р Веселка Тончева.

През 2017 г. албанската държава призна официално съществуването на българско малцинство в страната. А изследванията на доц. д-р Весела Тончева са в основата да бъде извървян този път. Много важна за признаването е подписката, която е била направена от българите, които живеят там.

В допълнение тя споделя, че благодарение на проекта  "Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)” и на кръглата маса с международно участие "Българското културно-историческо наследство в Западните Балкани – актуални проблеми“ има възможност да продължи да работи теренно. 

Целия разговор с доц. д-р Веселка Тончева можете да чуете в звуковия файл.

  Снимки – Традиционното женско облекло при християните от Голо Бърдо, Албания. westbalkans.org
По публикацията работи: Наталия Маева
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Въображаемият свят на Галина Николова

Поетесата Галина Николова представя новата си стихосбирка "Въображаеми градини". Книгата излиза след десетгодишна пауза от нейните предишни работи. Тя е разделена на три части – "Зима", "Дъщеря" и "Утеха".  Събитието е на 30 януари от 19.30  на бар-сцената на "Топлоцентрала". "Трябваше ми време да си припомня как да бъда милостива към себе си...

публикувано на 30.01.23 в 09:10

Детска книга за приятелството

Немският писател Себастиан Мешенмозер разказва в книгата "Гордън и Тапира" за приятелството между пингвина Гордън, който обича реда, и Тапира, който разхвърля. Двамата обаче са съквартиранти и трудно съчетават особеностите си. Затова идва момент, в който пингвинът не издържа и двамата се скарват. Тогава дори рисунките по страниците губят цвета си, а..

публикувано на 30.01.23 в 09:00

Отвъд стената – театрално приключение за глухи и чуващи деца

"Достъпът до изкуство на нечуващите деца в България е напълно ограничен и голяма част от тях не са гледали театър. Причината за това е липсата на театрални представления, които да са придружени от жестов език и да са адаптирани към проблемите на тази група хора". Това споделиха Албена Тагарева и Мила Коларова – създатели на "Отвъд стената" преди..

публикувано на 29.01.23 в 08:40

(Повече от) 300 спартанци в превода

300 преводачи на художествена литература у нас излязоха с отворено писмо, с което призовават да бъде вдигната най-ниската ставка за превод. С писмото те настояват – в съгласие с добрите практики на европейските си колеги – да работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница за превод на художествена проза от чужд на български език и само с..

публикувано на 28.01.23 в 12:25

Концерт "Фалмис и приятели" на сцената на "Театро"

Концертът "Фалмис и приятели" е част от събитията по случай честването на 25-годишнината от създаването на концепцията "Фалмис". Ансамбъл "Фалмис" е създаден през 2016 г. към Дружеството на банатските българи в България. Целта на ансамбъла е да съхрани фолклора, традициите и културата на банатските българи. Получили убежище в областта Банат,..

публикувано на 27.01.23 в 17:20