Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Консилиум за здраве

Доц. Жана Казанджиева
Снимка: Гергана Хрисчева

Под това заглавие обединихме темите, включени в поредния брой "За здравето": гастроентерология, редки болести, алергии и кожа. Гости с анализи и коментар по различните медицински аспекти бяха д-р Иван Лютаков, проф. Божидар Ивков и доц. Жана Казанджиева.

д-р Иван ЛютаковВ разговора с д-р Иван Лютаков – гастроентеролог от болница "Царица Йоанна – ИСУЛ", акцентирахме върху значимите стомашни, чернодробни и панкреатични болести, говорихме за различните методи за диагностика и лечение и по една деликатна тема: как сами по време на празници си причиняваме стомашно-чревни проблеми, алергии, дори болка.


В минутите на редактора Кирил Чобанов продължи тематичната нишка в разговор с доц. Жана Казанджиева: обриви по кожата, уртикария, дерматити и алергични реакции. Естествен акцент доц. Казанджиева – дерматолог в Александровска болница, постави върху постковидните промени по кожата. Най-ярко сред тях бе откроен и коментиран косопадът. Доц. Казанджиева разказа за своето участие в научната конференция по дерматология в Трявна, откъдето се включи, и даде подробна информация за болниците и клиниките, в които се провеждат кампанията и безплатните прегледи за алергичен дерматит.


Болестта на Бехтерев, както и неврологичните възли на Тарлов, причисляваме към т.нар. редки болести. Те обаче са толкова многобройни, че има смисъл да говорим за тях по-често и да помагаме на пациентите, които страдат най-вече чрез болката. Това направихме и ние, екип "За здравето", с помощта на проф. Божидар Ивков. В този смислен диалог имаше прагматизъм, породен от страдащия човек, но не успяхме докрай да притъпим болката, която основно съпътства тази патология.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35