Дори само заради неизбежното сравнение с все по-агресивно нахлуващите непривични и чужди за езика ни възклици от американския английски като натрапливото "уау", "упс", "оуч" и прочие, темата буди жив интерес. Тя е привлякла вниманието на проф. Марияна Цибранска и доц. Ваня Мичева от Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН, които изследват две големи групи средновековни текстове.
Първата обхваща бележките или приписките, оставени в полетата на ръкописи от Х до XVIII век от техните преписвачи. Скромните и усърдни книжовници не са си позволявали намеса в основните религиозни текстове, които грижливо са преписвали на ръка, затова пък в полетата са оставили малко на брой, но много интересни за изследователите бележки. Там те са си позволили да споделят за тегобите и изпитанията на труда си, за сполетели ги несгоди и премеждия. Тъкмо там се намират и междуметията или възклиците, изразяващи емоциите на обикновения смъртен човек. "О, ох, е де, уви, олеле, майко моя, брате мой, царю небесни, амин" и днес са познати и използвани, макар че понякога в различен контекст.
Други като "тако ми Бога," се откриват в диалектите. Многобройни са възклицанията, включващи елементи като "горе, горко, зле, тежко" – напълно отговарящи на тежкия и неблагодарен труд на преписвача, но и типични за себесъзнанието и себепредставянето на християнина.
Втората група текстове са новобългарски дамаскини от XVII век, написани на език, много близък до живата народна реч, и затова показателни за изразяването на емоции чрез възклицания пак в гамата на болката, окайването, скръбта и по-рядко на радостта и приятната изненада. Интересен е въпросът дали междуметията в средновековните текстове, превеждани основно от гръцки, са пренесени или повлияни от този чужд и основен в религиозната книжнина език. Отговора ще чуете в аудио файла.
Малко познатото стихотворение на Иван Вазов, писано преди 123 години, бе отправната точка в разговора ни с доц. Марин Пенков . Началникът на Отделението по образна диагностика в болница "Свети Иван Рилски", ерудиран и амбициозен млад лекар, акцентира върху новите и авангардни технологии в рентгенологията, успеваемостта и точността при поставяне на..
Книга за психотерапията, която самите психотерапевти харесват - така сбито и по журналистически можем да опишем книгата "А може би трябва да поговвориш с някого" на американската авторка и психотерапевт Лори Готлиб. Книгата далеч не е само за специалисти. Готлиб разказва увлекателно, честно и с уважение за пациентите си – реални хора, а не..
Мини научният фестивал за учениците от Националната природо-математическа гимназия в София, организиран от фондация "Сай хай", излъчи отбор победител, който ще се състезава в националния кръг на фестивала на 11 юни в Биологическия факултет на Софийския университет. По мнение на журито, в чийто състав влизат и университетски преподаватели, проектът на..
Японците са убедени, че да се съхрани хармонията е много по-важно от това да докажат правотата си или да получат изгода. Тъкмо това непривично за нас отношение към живота ни кара да изпитваме неутолимо любопитство към Страната на изгряващото слънце. С журналистката Мира Баджева проведохме толкова дълъг, смислен и пълен с интересни обрати разговор за..
Писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер разказва за своите корени, ценности и любими дестинации. Онези, които я вдъхновяват да пише и да изследва човешките съдби. Даян Шаер за човечността Разказва и за приликите между двете култури – България и Сирия, които ги правят толкова близки и, по своему, красиви.
Как могат да бъдат регулирани социалните мрежи и гражданите да бъдат предпазени от фашизоидни политици, тероризъм и невярна информация в тях? Как..
Под заглавие "Камъните на мисълта" излязоха на български в превод на Стоян Гяуров записките на Хенинг Ритер – германски журналист, писател и преводач. В..
Напук на дигиталната ера, в която живее целият свят, България си има свои правила за съществуване. Винаги някак наопаки, с няколко хода назад, без кой знае..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
