Дори само заради неизбежното сравнение с все по-агресивно нахлуващите непривични и чужди за езика ни възклици от американския английски като натрапливото "уау", "упс", "оуч" и прочие, темата буди жив интерес. Тя е привлякла вниманието на проф. Марияна Цибранска и доц. Ваня Мичева от Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН, които изследват две големи групи средновековни текстове.
Първата обхваща бележките или приписките, оставени в полетата на ръкописи от Х до XVIII век от техните преписвачи. Скромните и усърдни книжовници не са си позволявали намеса в основните религиозни текстове, които грижливо са преписвали на ръка, затова пък в полетата са оставили малко на брой, но много интересни за изследователите бележки. Там те са си позволили да споделят за тегобите и изпитанията на труда си, за сполетели ги несгоди и премеждия. Тъкмо там се намират и междуметията или възклиците, изразяващи емоциите на обикновения смъртен човек. "О, ох, е де, уви, олеле, майко моя, брате мой, царю небесни, амин" и днес са познати и използвани, макар че понякога в различен контекст.
Други като "тако ми Бога," се откриват в диалектите. Многобройни са възклицанията, включващи елементи като "горе, горко, зле, тежко" – напълно отговарящи на тежкия и неблагодарен труд на преписвача, но и типични за себесъзнанието и себепредставянето на християнина.
Втората група текстове са новобългарски дамаскини от XVII век, написани на език, много близък до живата народна реч, и затова показателни за изразяването на емоции чрез възклицания пак в гамата на болката, окайването, скръбта и по-рядко на радостта и приятната изненада. Интересен е въпросът дали междуметията в средновековните текстове, превеждани основно от гръцки, са пренесени или повлияни от този чужд и основен в религиозната книжнина език. Отговора ще чуете в аудио файла.
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg