Дори само заради неизбежното сравнение с все по-агресивно нахлуващите непривични и чужди за езика ни възклици от американския английски като натрапливото "уау", "упс", "оуч" и прочие, темата буди жив интерес. Тя е привлякла вниманието на проф. Марияна Цибранска и доц. Ваня Мичева от Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН, които изследват две големи групи средновековни текстове.
Първата обхваща бележките или приписките, оставени в полетата на ръкописи от Х до XVIII век от техните преписвачи. Скромните и усърдни книжовници не са си позволявали намеса в основните религиозни текстове, които грижливо са преписвали на ръка, затова пък в полетата са оставили малко на брой, но много интересни за изследователите бележки. Там те са си позволили да споделят за тегобите и изпитанията на труда си, за сполетели ги несгоди и премеждия. Тъкмо там се намират и междуметията или възклиците, изразяващи емоциите на обикновения смъртен човек. "О, ох, е де, уви, олеле, майко моя, брате мой, царю небесни, амин" и днес са познати и използвани, макар че понякога в различен контекст.
Други като "тако ми Бога," се откриват в диалектите. Многобройни са възклицанията, включващи елементи като "горе, горко, зле, тежко" – напълно отговарящи на тежкия и неблагодарен труд на преписвача, но и типични за себесъзнанието и себепредставянето на християнина.
Втората група текстове са новобългарски дамаскини от XVII век, написани на език, много близък до живата народна реч, и затова показателни за изразяването на емоции чрез възклицания пак в гамата на болката, окайването, скръбта и по-рядко на радостта и приятната изненада. Интересен е въпросът дали междуметията в средновековните текстове, превеждани основно от гръцки, са пренесени или повлияни от този чужд и основен в религиозната книжнина език. Отговора ще чуете в аудио файла.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg