Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Войната мирише ужасно

Георги Тотев (вляво) и Георги Кожухаров
Снимка: Боряна Пандова

Журналистът Георги Тотев и фотографът Георги Кожухаров от "Дневник" бяха отличени в раздела "Журналист на годината" с наградата на Хелзинкския комитет "Човек на годината" 2022 за документалната им поредица "Записки от Украйна". Преди седем месеца те тръгват по пътищата на войната и запечатват в няколко епизода разказите на обикновени хора, които срещат на гарата във Варшава, в Киев, Бородянка, Буча и Харков. Камерата, която следи разказа, не мръдва нито веднъж и пред нея застават момичета, които искат да прегърнат целия свят и дърветата, и мечтаят да се върнат у дома, мъже, които не разбират защо ги наричат фашисти, сестра, която току-що е погребала застреляния си брат, жена, която стиска наръч закачалки, взети от разрушения ѝ дом, на които няма какво да закачи, доброволци, които в свободното си време изхранват съгражданите си и къщи, къщи, къщи, ослепели от бомбардировките.

Георги Тотев и Георги Кожухаров бяха гости на "Мрежата". Казват, че наградата не е за тях, а за "Записките…" и планират да се върнат в Украйна.

Гласът на войната

Георги Тотев: "Обикновеният човек е този, който страда най-много по време на една война.“

Георги Кожухаров: "Работехме, за да разкажем историята на цивилното население в Украйна. Правеше впечатление, че всички цивилни са се впрегнали и работят за някаква кауза, свързана с войната, и общо взето, всеки е зает да раздава храна на бедните или ще отиде да вземе храна за възрастните си съседи, или ще отиде да помогне на някой да разчисти от отломки, или… "

Георги Тотев: "В момента всеки, който се намира в Украйна, по един или друг начин участва в борбата като доброволец, било то като част от териториалната отбрана, било то на фронта."

Войната променя мисленето на хората

Георги Тотев: "Истината е, че войната променя не само битието на човека, но променя и психиката. Хората там започват да оценяват нещата, които ние приемаме за даденост по един напълно различен начин."

Георги Кожухаров: "Нашите герои го казват – те се радват на всичко и искат да прегърнат всяко дърво и на всеки едни ден се радват, защото са живи… Те бяха щастливи, докато ги снимахме, и въпреки че събираха каквото е оцеляло от домовете им (Бородянка), те се радваха, защото не бяха открили съседите си из развалините и за тях това значеше, че те също са останали живи."

Георги Тотев: "Другото нещо, което е много интересно, е как случващото се някак си консолидира обществото в Украйна. Много хора споделяха в нашата поредица как на практика допреди войната не са имали някаква осъзната привързаност към Украйна, не са чувствали, че обществото е сплотено, докато в момента и докато снимахме, мнозина изразиха това мнение, че едва ли не Путин им е направил услуга – обществото е сплотено и гледа в една посока."

Георги Кожухаров: "Изградили са се като нация. Те самите стигаха до този извод."

Войната мирише ужасно

Георги Тотев: "Историята около снимките в бара в Киев е много интересна, тъй като, за да направим всичките тези истории, доста интензивно трябваше да снимаме, та в един и същи ден посетихме Буча, където заснехме историята от епизод 6 – историята на масовите гробове – и в абсолютния същия ден, само няколко часа по-късно, попаднахме в този бар в Киев на тази стендъп комеди. На практика аз за първи път отразявам такова събитие – масов гроб и там има една много специфична миризма, която след това остава в теб. Часове след като си тръгнал от мястото, от което изравят труповете, бяха около 150 трупа, тази миризма остава."

Георги Кожухаров: "Усещахме я по себе си."

Георги Тотев: "В такива условия снимахме този стендъп."

Георги Кожухаров: "Досега не сме ходили на бар по този начин."

Демистификацията на заблудите

Георги Тотев: "Не си бяхме поставили за цел да убеждаваме в нищо когото и да било. Нашата единствена цел беше да покажем реалността такава, каквато я виждаме ние, такава, каквато я разказват хората там и ни я показват."

Георги Кожухаров: "Отидохме не много дни след като бяха излезли тези кадри от Буча с труповете по улиците, с разрушенията и ми правеше впечатление, че във ФБ едни казваха, че тези трупове не са истински, че имало само две къщи разрушени и само тях показват, а всичко друго блести и свети. Отидохме с очите си да видим, както когато бяхме в Рака, след като градът беше освободен от Ислямска държава. Помните ли Рака?“

Георги Тотев: "Хората бяха отворени да говорят, а ние искахме да покажем мъката и страданието им, допуснаха ни до много интимната част от живота си. Бяха ни благодарни. Знаеха защо го правим и ни помагаха.“

Границата, която не можеш да преминеш

Георги Тотев: "Добре е човек да си постави твърди граници. Например, една от темите, която искахме да развием по-задълбочено, беше свързана с военните престъпления и начините, по които те се разследват. Обсъждахме различни варианти как това може да се случи и има една граница, която наистина не бива да се преминава – имахме възможност да снимаме в моргата в град Буча, но си дадохме ясна сметка, че разказът ни няма да спечели от това."

Георги Кожухаров: Пред моргата, след ексхумацията, имаше опашка на хора, които трябваше да припознаят труповете. Истината е, че се чудехме какво да направим и НАПРАВИХМЕ ЕДИН ДАЛЕЧЕН СТАТИЧЕН КАДЪР НА ОПАШКАТА ПРЕД МОРГАТА. Беше напълно достатъчно. Не преминахме тази граница."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Боряна Пандова, "Дневник"

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Жана Попова

Журналистите не бива да спират да пишат за това кой проверява проверяващия

Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул"  коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..

публикувано на 25.07.25 в 15:20

Обжалване пред НЕЛК

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Минчо Димчев, Търговище: Съседът ми направи ламаринен гараж в двора си, непосредствено до моята ограда. Направих молба до Общината и до МРРБ. От министерството ми отговориха, че от Общината могат да разрешат въпроса. Зная, че..

публикувано на 25.07.25 в 14:35
 проф. Таня Йосифова

Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки в ЕС

Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки? Кое е новото според европейската директива? Проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, консултант на "Законът и Темида", коментира новото в правната уредба: "Става дума за новата директива на ЕС 2024/2853, в..

публикувано на 25.07.25 в 12:45
Калоян Василев, Юлия Владимирова и Симеон Димитров

С вкус към формата: Български дизайнери с амбиции за световния пазар

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гости са двама млади, но вече наложили се български дизайнери – Калоян Василев и Симеон Димитров . Те са съоснователи на първото българско студио за мебели, което е представило страната ни на престижната Седмица на дизайна в Милано – едно от най-големите събития в света на интериорния и продуктов..

обновено на 25.07.25 в 11:43

Нидерландецът Якоб ван Бейлен и мечтата за музей на българските килими

В "Мигранти с таланти" ви представяме Якоб ван Бейлен, който е роден в Нидерландия и живее в България от 2004 година насам. Якоб има завидно богата биография. В родината си се занимава с издаване на правна и парламентарна информация от 1975 до 2004 г., но през годините е бил също хореограф и музикален продуцент на народна музика. През 2001 г...

обновено на 25.07.25 в 10:30