Войната мирише ужасно

Журналистът Георги Тотев и фотографът Георги Кожухаров от "Дневник" бяха отличени в раздела "Журналист на годината" с наградата на Хелзинкския комитет "Човек на годината" 2022 за документалната им поредица "Записки от Украйна". Преди седем месеца те тръгват по пътищата на войната и запечатват в няколко епизода разказите на обикновени хора, които срещат на гарата във Варшава, в Киев, Бородянка, Буча и Харков. Камерата, която следи разказа, не мръдва нито веднъж и пред нея застават момичета, които искат да прегърнат целия свят и дърветата, и мечтаят да се върнат у дома, мъже, които не разбират защо ги наричат фашисти, сестра, която току-що е погребала застреляния си брат, жена, която стиска наръч закачалки, взети от разрушения ѝ дом, на които няма какво да закачи, доброволци, които в свободното си време изхранват съгражданите си и къщи, къщи, къщи, ослепели от бомбардировките.

Георги Тотев и Георги Кожухаров бяха гости на "Мрежата". Казват, че наградата не е за тях, а за "Записките…" и планират да се върнат в Украйна.

Гласът на войната

Георги Тотев: "Обикновеният човек е този, който страда най-много по време на една война.“

Георги Кожухаров: "Работехме, за да разкажем историята на цивилното население в Украйна. Правеше впечатление, че всички цивилни са се впрегнали и работят за някаква кауза, свързана с войната, и общо взето, всеки е зает да раздава храна на бедните или ще отиде да вземе храна за възрастните си съседи, или ще отиде да помогне на някой да разчисти от отломки, или… "

Георги Тотев: "В момента всеки, който се намира в Украйна, по един или друг начин участва в борбата като доброволец, било то като част от териториалната отбрана, било то на фронта."

Георги Тотев: "Истината е, че войната променя не само битието на човека, но променя и психиката. Хората там започват да оценяват нещата, които ние приемаме за даденост по един напълно различен начин."

Георги Кожухаров: "Нашите герои го казват – те се радват на всичко и искат да прегърнат всяко дърво и на всеки едни ден се радват, защото са живи… Те бяха щастливи, докато ги снимахме, и въпреки че събираха каквото е оцеляло от домовете им (Бородянка), те се радваха, защото не бяха открили съседите си из развалините и за тях това значеше, че те също са останали живи."

Георги Тотев: "Другото нещо, което е много интересно, е как случващото се някак си консолидира обществото в Украйна. Много хора споделяха в нашата поредица как на практика допреди войната не са имали някаква осъзната привързаност към Украйна, не са чувствали, че обществото е сплотено, докато в момента и докато снимахме, мнозина изразиха това мнение, че едва ли не Путин им е направил услуга – обществото е сплотено и гледа в една посока."

Георги Кожухаров: "Изградили са се като нация. Те самите стигаха до този извод."

Войната мирише ужасно

Георги Тотев: "Историята около снимките в бара в Киев е много интересна, тъй като, за да направим всичките тези истории, доста интензивно трябваше да снимаме, та в един и същи ден посетихме Буча, където заснехме историята от епизод 6 – историята на масовите гробове – и в абсолютния същия ден, само няколко часа по-късно, попаднахме в този бар в Киев на тази стендъп комеди. На практика аз за първи път отразявам такова събитие – масов гроб и там има една много специфична миризма, която след това остава в теб. Часове след като си тръгнал от мястото, от което изравят труповете, бяха около 150 трупа, тази миризма остава."

Георги Кожухаров: "Усещахме я по себе си."

Георги Тотев: "В такива условия снимахме този стендъп."

Георги Кожухаров: "Досега не сме ходили на бар по този начин."

Демистификацията на заблудите

Георги Тотев: "Не си бяхме поставили за цел да убеждаваме в нищо когото и да било. Нашата единствена цел беше да покажем реалността такава, каквато я виждаме ние, такава, каквато я разказват хората там и ни я показват."

Георги Кожухаров: "Отидохме не много дни след като бяха излезли тези кадри от Буча с труповете по улиците, с разрушенията и ми правеше впечатление, че във ФБ едни казваха, че тези трупове не са истински, че имало само две къщи разрушени и само тях показват, а всичко друго блести и свети. Отидохме с очите си да видим, както когато бяхме в Рака, след като градът беше освободен от Ислямска държава. Помните ли Рака?“

Георги Тотев: "Хората бяха отворени да говорят, а ние искахме да покажем мъката и страданието им, допуснаха ни до много интимната част от живота си. Бяха ни благодарни. Знаеха защо го правим и ни помагаха.“

Границата, която не можеш да преминеш

Георги Тотев: "Добре е човек да си постави твърди граници. Например, една от темите, която искахме да развием по-задълбочено, беше свързана с военните престъпления и начините, по които те се разследват. Обсъждахме различни варианти как това може да се случи и има една граница, която наистина не бива да се преминава – имахме възможност да снимаме в моргата в град Буча, но си дадохме ясна сметка, че разказът ни няма да спечели от това."

Георги Кожухаров: Пред моргата, след ексхумацията, имаше опашка на хора, които трябваше да припознаят труповете. Истината е, че се чудехме какво да направим и НАПРАВИХМЕ ЕДИН ДАЛЕЧЕН СТАТИЧЕН КАДЪР НА ОПАШКАТА ПРЕД МОРГАТА. Беше напълно достатъчно. Не преминахме тази граница."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Боряна Пандова, "Дневник"