Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Еврика! Успешни българи: Илия Кичев

Снимка: личен архив

"В науката сме стъпили на стабилна основа и просто гледаме към звездите, но звездите никога не са били сигурни", казва Илия Кичев. Той е млад човек, завършил с бакалавърска степен Факултета по химия и фармация към Софийски университет "Св. Климент Охридски", а сега продължава образованието си в магистърската програма по изчислителна химия в същия университет. Стипендиант е на фондация "Еврика" и носител на отличието за постижения в овладяването на химията и химичните технологии на името на акад. Ростислав Каишев. Илия Кичев казва, че изкушен не само от природните, но и от точните науки. Питам го как обикновено се представя – като химик, математик, просто като човек, изкушен от природните науки, и дали в неговия кръг от приятели и познати да бъдеш химик означава, че се занимаваш с нещо важно и наистина интересно.

"Много от приятелите ми казват, че съм по-скоро математик или информатик, отколкото химик", шегува се Илия и разказва, че много му е харесала идеята да може да комбинира и изучава и двете науки.  "Установявам, че е много важно в науката човек да не задълбава само в едно нещо и да не си мисли, че това е единственото нещо, което е важно. Ценното днес е да могат да се комбинират различни подходи. Има една история за създаването на първите скоростни влакове в Япония и защо формата им е такава – оказва се, че дизайнерът им е бил запален по орнитологията", обяснява Илия и дава пример как формата на птицата земеродно рибарче е вдъхновила онзи човек за създаването на най-подходящия дизайн на скоростните влакове. И това е хубав пример как може да се черпи вдъхновение не само от една-единствена научна област.

Карам Илия Кичев да разкаже за това какво го привлича в изчислителната химия – една наука, която не разчита толкова на експериментите, колкото на абсолютната прецизност на точните науки – на логиката на компютърните симулации при решаването на химични задачи. А той обяснява, че в това направление на химията продължава да открива голямо предизвикателство, защото често се оказва, че има много неща, които първо са открити в изчислителната химия, а после са установени и на практика. "А това е много интересно, защото обикновено се върви по обратния път", разказва той.

Снимка: личен архив на Илия Кичев

По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Акад. Константин Хаджииванов за енергията на бъдещето

Как да бъдат намалени емисиите от въглероден диоксид в атмосферата, предизвикващи парников ефект и драматични промени в климата? Отговорът на този фундаментален въпрос, от който зависи бъдещето на планетата, вълнува учените от цял свят. У нас, представители на близо двайсет организации от научните, образователните и обществените среди вече обединиха..

публикувано на 23.02.24 в 08:15

Казбата – старото, но туптящо сърце на град Алжир

Центърът на столицата на Алжир – Алже, както я наричат местните, прилича повече на типично френски град от 19 век с красивите си и изискани сгради, прави булеварди и отлично аранжирани паркове. Новите квартали по нищо не се отличават от българските с класически панелки и стихийно застрояване. Но ако искате да се потопите в атмосферата на..

публикувано на 22.02.24 в 16:15

Българските писатели в "Наказателната колония"

Когато настъпва превратът на 9 септември 1944 г., работническо-селският терор се развихря по градове, села и паланки с невиждана ярост. Стотици са убитите, затворените и пребитите – хиляди. Особено внимание тази методична жестокост отделя на пишещите – ума и съвестта на нацията. Тъкмо с репресиите, предприети срещу тях, се занимава книгата на..

публикувано на 21.02.24 в 18:16

Метеор през хартията – Епизод 1: Петя Дубарова

"Метеор през хартията" – серия от четири предавания по "Радиоенциклопедия", посветени на знакови поети от втората половина на XX век, отишли си внезапно Епизод 1 – Петя Дубарова За напусналата този свят само на седемнайсет години през 1979 година Бойко Ламбовски разговаря с поетесата и драматурга Мирела Иванова, с писателя Деян Енев и с..

публикувано на 21.02.24 в 14:50
Снимката е илюстративна

Идва ли краят на силициевата ера

Силициевата ера започва през втората половина на ХХ век с откритието на транзисторите на базата на полупроводниковите материали, припомни проф. Евгения Вълчева в предаването "Следобед за любопитните". Прави се аналогия с историческите ери, през които преминава човечеството – каменна, медна и т.н., разясни тя. Последните 50-60 години основният материал,..

публикувано на 20.02.24 в 16:50