"В науката сме стъпили на стабилна основа и просто гледаме към звездите, но звездите никога не са били сигурни", казва Илия Кичев. Той е млад човек, завършил с бакалавърска степен Факултета по химия и фармация към Софийски университет "Св. Климент Охридски", а сега продължава образованието си в магистърската програма по изчислителна химия в същия университет. Стипендиант е на фондация "Еврика" и носител на отличието за постижения в овладяването на химията и химичните технологии на името на акад. Ростислав Каишев. Илия Кичев казва, че изкушен не само от природните, но и от точните науки. Питам го как обикновено се представя – като химик, математик, просто като човек, изкушен от природните науки, и дали в неговия кръг от приятели и познати да бъдеш химик означава, че се занимаваш с нещо важно и наистина интересно.
"Много от приятелите ми казват, че съм по-скоро математик или информатик, отколкото химик", шегува се Илия и разказва, че много му е харесала идеята да може да комбинира и изучава и двете науки. "Установявам, че е много важно в науката човек да не задълбава само в едно нещо и да не си мисли, че това е единственото нещо, което е важно. Ценното днес е да могат да се комбинират различни подходи. Има една история за създаването на първите скоростни влакове в Япония и защо формата им е такава – оказва се, че дизайнерът им е бил запален по орнитологията", обяснява Илия и дава пример как формата на птицата земеродно рибарче е вдъхновила онзи човек за създаването на най-подходящия дизайн на скоростните влакове. И това е хубав пример как може да се черпи вдъхновение не само от една-единствена научна област.
Карам Илия Кичев да разкаже за това какво го привлича в изчислителната химия – една наука, която не разчита толкова на експериментите, колкото на абсолютната прецизност на точните науки – на логиката на компютърните симулации при решаването на химични задачи. А той обяснява, че в това направление на химията продължава да открива голямо предизвикателство, защото често се оказва, че има много неща, които първо са открити в изчислителната химия, а после са установени и на практика. "А това е много интересно, защото обикновено се върви по обратния път", разказва той.
Снимка: личен архив на Илия Кичев
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg