"В науката сме стъпили на стабилна основа и просто гледаме към звездите, но звездите никога не са били сигурни", казва Илия Кичев. Той е млад човек, завършил с бакалавърска степен Факултета по химия и фармация към Софийски университет "Св. Климент Охридски", а сега продължава образованието си в магистърската програма по изчислителна химия в същия университет. Стипендиант е на фондация "Еврика" и носител на отличието за постижения в овладяването на химията и химичните технологии на името на акад. Ростислав Каишев. Илия Кичев казва, че изкушен не само от природните, но и от точните науки. Питам го как обикновено се представя – като химик, математик, просто като човек, изкушен от природните науки, и дали в неговия кръг от приятели и познати да бъдеш химик означава, че се занимаваш с нещо важно и наистина интересно.
"Много от приятелите ми казват, че съм по-скоро математик или информатик, отколкото химик", шегува се Илия и разказва, че много му е харесала идеята да може да комбинира и изучава и двете науки. "Установявам, че е много важно в науката човек да не задълбава само в едно нещо и да не си мисли, че това е единственото нещо, което е важно. Ценното днес е да могат да се комбинират различни подходи. Има една история за създаването на първите скоростни влакове в Япония и защо формата им е такава – оказва се, че дизайнерът им е бил запален по орнитологията", обяснява Илия и дава пример как формата на птицата земеродно рибарче е вдъхновила онзи човек за създаването на най-подходящия дизайн на скоростните влакове. И това е хубав пример как може да се черпи вдъхновение не само от една-единствена научна област.
Карам Илия Кичев да разкаже за това какво го привлича в изчислителната химия – една наука, която не разчита толкова на експериментите, колкото на абсолютната прецизност на точните науки – на логиката на компютърните симулации при решаването на химични задачи. А той обяснява, че в това направление на химията продължава да открива голямо предизвикателство, защото често се оказва, че има много неща, които първо са открити в изчислителната химия, а после са установени и на практика. "А това е много интересно, защото обикновено се върви по обратния път", разказва той.
Снимка: личен архив на Илия Кичев
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
