Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Конете във военната история на света

Снимка: стопкадър YouTube

Конят и конниците са средството, позволили големи завоевания по време на военните конфликти през човешката история. От колесниците през конниците на Рим и Чингиз хан, от тежковъоръжените средновековни рицари до летящите хусари или конните воини на Конквистата, армиите са разчитали на това животно за поразяване на врага. 

Българската армия също пази в бойната си памет славните победи на нашата конница по време на войните от началото на ХХ век.

В разговор с историка и популяризатора на българската история Стоян Тачев, автор на забележителни книги за нашите войни и победи, с историка от БАН и преподавател по история в НГДЕК д-р Александър Стоянов, с Дьорд Арато, бивш директор на Унгарския културен институт в България, разговаряме за конете във военното дело у нас и по света.

Стоян Тачев, написал книгата "Непобедимата конница", разказва за подвизите на нашите конни полкове по време на войните, за истинския Бял ескадрон, увековечен и в разказа на Йордан Йовков, за видни наши военачалници от близкото минало.

Александър Стоянов прави времева дисекция на развитието на тактиката и въоръжението през вековете в различни страни и народи по отношение на използването на коне. Той се спира по-основателно на конницата на Чингиз хан, изтъквайки високата ѝ организираност, и разказва също така в какво се състояла действителната подготовка на тежко въоръжения средновековен рицар.

Дьорд Арато споделя своите познания за маджарската конна военна култура, изтъква ролята на Унгария за възникването на хусарството. Събеседниците се съгласяват с факта, че конете са извънредно важни за военната история на света, и че тяхната значимост като военен фактор се стопява едва след Първата световна война с развитието на бойните машини и други тежки стрелкови оръжия.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Четиресети Кирило-Методиевски четения в Софийския университет

Традиционно през месец май Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет провежда годишните си Кирило-Методиевски четения. Тази година те са юбилейни – 40-и, с посвещение на проф. Красимир Станчев и на 160-ата годишнина от рождението на големия словенски езиковед Ватрослав Облак, който има особени заслуги за „откриването“ и..

публикувано на 23.05.24 в 17:32
д-р Радослав Александров

Учени разкриха нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия

Нови, още по-ефективни, лекарства срещу рак ще бъдат разработени след фундаментално откритие на 13 учени, двама от които са българи. Нашите молекулярни биолози са част от международен екип от 13 специалисти, които са разкрили нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия – PARP инхибиторите.  Д-р Радослав Александров..

публикувано на 23.05.24 в 17:25

Изчезнала ли е морската рупия в Атанасовско езеро

Една от най-предизвикателните дейности в рамките на LIFE проект "Лагуната на живота" е възстановяването на морската рупия. Единственото водно растение във водите на Атанасовско езеро дълго време се смяташе за изчезнало тук. Това е тревисто растение с нежни листа, високо около 15 см. Неслучайно групата на тези растения се нарича морски треви –..

публикувано на 23.05.24 в 16:45

Д-р Антоанета Грозева: Не е полезно съчетаването на балнеолечението с почивка на море

Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания.  Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...

публикувано на 22.05.24 в 19:45
Обявяването на независимостта на България – княз Фердинанд на преден план

Цар Фердинанд – преместване на тленните останки и следи в историята ни

По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..

публикувано на 22.05.24 в 19:12