Конят и конниците са средството, позволили големи завоевания по време на военните конфликти през човешката история. От колесниците през конниците на Рим и Чингиз хан, от тежковъоръжените средновековни рицари до летящите хусари или конните воини на Конквистата, армиите са разчитали на това животно за поразяване на врага.
Българската армия също пази в бойната си памет славните победи на нашата конница по време на войните от началото на ХХ век.
В разговор с историка и популяризатора на българската история Стоян Тачев, автор на забележителни книги за нашите войни и победи, с историка от БАН и преподавател по история в НГДЕК д-р Александър Стоянов, с Дьорд Арато, бивш директор на Унгарския културен институт в България, разговаряме за конете във военното дело у нас и по света.
Стоян Тачев, написал книгата "Непобедимата конница", разказва за подвизите на нашите конни полкове по време на войните, за истинския Бял ескадрон, увековечен и в разказа на Йордан Йовков, за видни наши военачалници от близкото минало.
Александър Стоянов прави времева дисекция на развитието на тактиката и въоръжението през вековете в различни страни и народи по отношение на използването на коне. Той се спира по-основателно на конницата на Чингиз хан, изтъквайки високата ѝ организираност, и разказва също така в какво се състояла действителната подготовка на тежко въоръжения средновековен рицар.
Дьорд Арато споделя своите познания за маджарската конна военна култура, изтъква ролята на Унгария за възникването на хусарството. Събеседниците се съгласяват с факта, че конете са извънредно важни за военната история на света, и че тяхната значимост като военен фактор се стопява едва след Първата световна война с развитието на бойните машини и други тежки стрелкови оръжия.
Ако е вярно, че знаменитата максима "Законо е врата у поле" принадлежи на прословутите с хитростта си шопи, то явно наблюдаваме повсеместна шопизация в сфери и равнища на всекидневието и държавните дела, в които до неотдавна поне видимо законите не можеха да се заобикалят като "врата у поле". Закони все пак има, всеки го знае, дори децата и това е..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
