Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Борис Митов: Очевидно няма политическа воля да се направи адекватна съдебна реформа

Борис Митов
Снимка: БГНЕС

Кой не работи в България, за да няма осъдени политици от високите етажи на властта – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов, журналист от "Свободна Европа", носител на наградата за пишещ журналист "Валя Крушкина".

"Преди всичко искам да кажа за Съвета за електронни медии (СЕМ) и казуса с Мария Черешева. СЕМ и неговият председател Соня Момчилова не просто не санкционират дезинформацията и фалшивите новини, а всъщност служи като че ли за някакъв квазинационален пресцентър на правителството, защитавайки достойнството на ведомствени пресцентрове от разкрития, които биха подрили доверието в институциите.

А случаят с разследването на няколко големи медии, част от което беше и Мария Черешева, от него разбрахме не толкова какво са разследвали, а че едва ли не е платено "по шенгенска линия" по Соня Мочилова, а по министър Демерджиев, че това било просто една "манипулация“, за да се оправдае поредното вето за присъединяването на България към Шенген. Не виждам каква работа има Соня Мочилова в този казус, при положение че той не е за медиен регулатор въобще. А и стана ясно от нейните изказвания, че тя дори не си е направила труда да изгледа целия материал, защото в него се съдържаха всички необходими елементи, които един журналист трябва да постави за такова разследване. Например да потърси ведомствата, които са засегнати от разследването. Но на тези хора просто така им е по-лесно – вместо да признават грешки, собствени донякъде, по-лесно им е да говорят такива неща."

Ред е на прокуратурата

"Липсващата институция и в мои текстове като този, за който съм награден, "Как един пикап разкри връзка между "Осемте джуджета" и Младен Маринов", и други разследвания е прокуратурата, която всъщност за случая с „Осемте джуджета“ от 2020 година досега практически се занимава с всички твърдения, изнесени от Антикорупционния фонд (АКФ) и от Илия Златанов. Като за две години и половина нито са потвърдени, нито са отречени тези твърдения от прокуратурата. Когато Бойко Рашков стана вътрешен министър в редовното правителство, той инициира една проверка в ГДБОП, която привика на разпити, включително и Младен Маринов, и Димитър Спасов с пряко Митко Каратиста и други замесени в това разследване и излезе неофициална информация от това разследване, в която се разбира, че нещата, които се твърдят в разследването, са истина и са потвърдени. Щяха да бъдат изпратени в прокуратурата. От там нататък не знам какво се случва. Самата прокуратура 2020 обяви, че ще прави проверка и никога повече не каза нищо. Многократно и аз, и други колеги, които работят по "Осемте джуджета", сме задавали и устни, и писмени въпроси към Софийска градска прокуратура и към закритата вече Специализирана прокуратура, в чийто двор ставаха част от нещата, описани в "Осемте джуджета". Няма отговори. Дори формален отказ няма."

Институциите в България

"Единствената причина да започнат да отговарят е наличието на Закона за достъп до обществена информация. Този закон обаче не се появи благодарение на добрата воля на законотворците в България. Ако не беше натискът на "Програма достъп до информация", този закон нямаше да го има."

Специална защита и НС

"Този закон, който не приеха ГЕРБ, БСП, ДПС и БВ, всъщност ние трябва да го приемем по линия на Плана за възстановяване, за да получим средства. Тези партии уж ни казват, че този план е най-важният, но не го приемат с някакви формални забележки, точно както стана със Закона за КП КОМПИ. Същите партии. Но това не бива да ни учудва, защото тези партии вече са обект на достатъчно много сигнали."

Независима съдебна система

"Тя е решението на много от проблемите в България, но независима, не както я разбират хора като Иван Гешев. Той казва, че желанието да се правят реформи в прокуратурата е равнозначно на това тя да бъде овладяна от политически субекти. Това според мен не отговаря на истината и то по проста причина. Огромна част от промените, за които говорим вече над 10 години, всъщност много пъти вече са обсъждани и са залягали в доклади на ЕК, на Съвета на Европа, на Венецианската комисия, и на кой ли още не. А именно как да се променят законите, за да може да се разследва корупцията по високите етажи на властта. Тези, които защитават тезата, че не може да се пипа прокуратурата и ВСС, защото това означава намеса в съдебната власт, тези хора си затварят очите пред очевидния проблем, че ние от 15 години членове на ЕС нямаме нито едно успешно дело срещу човек от високите етажи на властта. Не за някой селски кмет, който е откраднал 2000 лева от обществена поръчка. Очевидно няма политическа воля да се направи адекватна реформа и съдебната система да бъде оставена да работи на принципите на върховенството на правото. Истината е, че съдебната система може да работи добре само ако не е подвластна политическата власт.

От години проблемът с кариерното израстване на съдиите е огромен, защото не се провеждат конкурси. Но конкурсите предвиждат строги правила на състезание между  различни кандидати, да може най-добрият да расте най-много. В България конкурси не се правят много. ВСС не намира време за такива неща. Вместо това е възприета една практика, която нееднократно е посочвана от ЕК като порочна – а именно да се командироват по-нисшестоящи съдии на по-високи нива от председателите на съответните съдилища. Това създава и според ЕК, и според Венецианската комисия условията на подчинение и зависимост на редовите съдии от председателите, които имат правото да ги командироват. А в един момент, ако те не изпълняват някакви по-особени ангажименти, да ги върнат обратно на по-ниския пост. Такава съдебна система защитава политическата власт и задкулисни бизнес интереси около нея."

Кое е добро и кое е зло

"Концепцията за доброто и злото е вече световен проблем на глобално ниво. Но ние тук все още си говорим, когато Делян Пеевски е санкциониран от САЩ за корупция и стои на първия ред в НС, и гласува за кабинета на проф. Габровски, дали той е на страната на доброто, или не е. Дали когато имаме години трупани съмнения, снимки, видеоматериали за това, че най-висши функционери на управлявалата почти 12 години партия ГЕРБ са замесени в корупционни сделки, дали като минат едни 6-7 месеца, вече спира да е актуално. Дали съмненията изтляват... За такива работи търсим кое е добро и кое е зло. В България винаги накрая става ясно, че нищо никога не е било случайно. Не успяхме да убедим Нидерландия за Шенген, защото очевидно последното НС не се съсредоточи върху два от основните законопроекта, за които и ЕК, и Венецианската комисия, и страни-членки на ЕС и Шенгенското пространство настояват от много отдавна. Нямаме присъди по високите етажи на властта, т.е. и по този критерий нямаме успеваемост устойчиво. Можеше поне по критерия демонстрация на воля за промяна да опитаме да приемем Механизма за разследване и контрол на главния прокурор или реформа в Антикорупционната комисия. Като наблюдавам нещата, не мисля, че нещо кардинално ще се промени."


Снимка – БГНЕС 

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христофор Караджов

Христофор Караджов: Войните на Русия с Украйна и Иран с Израел са прокси войни

Израел и Иран в центъра на вниманието на света днес. Изместиха ли събитията в Близкия изток Украйна? Каква е връзката между САЩ, Русия и войната в Украйна с конфликта между Иран и Израел, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.   Връзката между Иран – Израел..

публикувано на 19.04.24 в 18:10

Маргарита Шурупова: Голям срам е, че не успяхме да спрем Путин навреме

Проектът "Очевидците на 24 февруари"  навършва две години през тази седмица.  Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова , която избяга от Русия в България два месеца след началото на войната в Украйна, 2022. Тогава Маргарита започва да прави интервюта с руски и украински бежанци ,  пръснати из цяла Европа и САЩ. До този момент е..

публикувано на 19.04.24 в 16:00
Димитър Главчев и Румен Радев

Възможна ли е конституционна криза?

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" д-р Орлин Колев, експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Кл. Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Георги Слатински от София: Ако..

публикувано на 19.04.24 в 15:00

Как хора със зрителни нарушения могат да създават комикси?

В утрешния 20 април и вдругиден в Националното читалище на слепите "Луй Брайл 1928" ще се проведе творческа работилница, която обещава да събере зрящи и незрящи в интерактивна игра за създаване на комикси . Идеята зад събитието е да се изгради връзка между различни хора и да се предостави възможност за творческо изразяване. Проектът, наречен "Социално..

обновено на 19.04.24 в 14:21

Измеренията на домашното насилие и родителските конфликти?

Домашното насилие остава една доста трудна и вечна тема. Какви могат да бъдат измеренията на домашното насилие и родителските конфликти? Как и от кого се упражнява насилие върху бащата и доведената майка на 10-годишно момиче?  Частният случай на Вяра Врагова от София. "От почти 7 години живея с мъжа си, който има 3 деца. Третото дете е от жена, за..

публикувано на 19.04.24 в 12:40