“Нека първо да разсеем някои съмнения и митове по отношение на термина “брутна минимална работна заплата“. Това е легалент термин от директивата за адекватните минимални работни заплати в ЕС, а от България се очаква да го приложи“, казва в ефира на “Нашият ден“ икономистът доц. Щерьо Ножаров.
“За мен беше много учудващо, когато се повдигнаха съмнения в комисията – какво се включва в брутната минимална заплата, как това трябва да се приложи, България като член на ЕС просто е длъжна да прилага директивата. И след като този термин е записан изрично в нея, въпросът дали трябва да се приложи не трябва да се поставя.
Поне в останалите държави от ЕС брутната минимална работна заплата съдържа всички периодични плащания, не инцидентните, а всички периодични добавки към основната заплата“, казва още той в интервю за БНР.
“Друго важно нещо в този дебат е прието на първо четене – минималната работна заплата да се определя автоматично като 50% от средната, също противоречи на директивата, както и на конвенция 131 на Международната организация на труда.
Акцентът на директивата и на конвенцията е да насърчава социалния диалог. Т.е. Възнагражденията да бъдат определяни от социалните партньори – държава, синдикати и роботодатели, а една формула практически изключва и изтрива от законодателството социалния диалог, което е недопустимо“, казва още той и заявява:
“Само тези две неща са достатъчни, за да се каже, че трябва много внимателен дебат за това как да въведем директивата. Имаме две години да я транспонираме и приложим“.
“Минималните работни заплати в последните 10 години нарастват между 9 и 10%, а средната работна заплата тази година нарастна с 15%. В България доходите не са замразени. България е една от трите държави, чиито заплати нарастват с най-бърз темп в ЕС.
Има една голяма грешка в концепцията за увеличаване на доходите у нас, която последните парламенти заради популизъм и чести политически промени прилагат. Те смятат, че доходите трябва да се увеличават на база на бюджетен дефицит, т.е. на база натрупване на дългове. Във всяка държава по света доходите се увеличават на база реализиран икономически растеж“, акцентира още икономистът в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg