Майка на дете с увреждане: Какво става с порасналите, но останали деца?

Валентина Чобанова е майка на дете с увреждания. Преди две години тя гостува за първи път в ефира на “Нашият ден“. Тогава нейната дъщеря Елена беше на 17 години, а Валя се притесняваше какво ще се случи с нея, когато тя навърши пълнолетие, как ще се справя финансово и как ще посреща нуждите на Елена, които не се променят с възрастта, защото тя винаги ще остане дете.

Днес, две години по-късно, Валя продължава да търси отговори, а въпросите са много, може би дори и повече. Основният въпрос обаче е - какво ще се случи с нейната дъщеря, а и с всички онези деца със сходни проблеми, когато останат сами? Къде и как могат да бъдат настанени и кой ще се погрижи за тях?

Защо държавата не е помислила за възможността тези деца да бъдат настанявани за кратко, за седмица, за няколко дни, за да могат деца като Елена да свикнат с обстановката, да имат свое място и свои контакти, а и да не се отделят от родителите си за по-дълго време?

Какво става с тези вече пораснали, но останали деца? Деца, които не могат да се грижат сами за себе си. Вероятно много родители са в положението на Валя и си задават същите въпроси. Информацията не достига до тези майки, често те обменят опит помежду си и търсят решение.

Валя се грижи както за 19-годишната си дъщеря Елена, която е с умерена степен на изоставане и атипичен аутизъм, така и за 92-годишната си майка с деменция.

Научила се е да оценява малките неща в живота, казва, че за да разбереш и осмислиш нещо, трябва да го изживееш. Една усмивка и една мила дума са достатъчни, за да направят нейните дни красиви, но и тогава сълзите не липсват.

• Доц. Екатерина Тодорова: Да погледнем към потенциалните възможности на хората със СОП

“В процес съм на търсене на място, на социална услуга, която не намирам. Дъщеря ми цял живот ще бъде дете, но социалните не я третират така, защото всички помощи, цялата социална подкрепа спира след 18-19 години. Хем не ходи на училище, дневните центрове за юношите са пълни, няма никакви места, няма как да платиш, след като нямаш тази помощ. Тя преминава на инвалидна пенсия, но няма стаж и става много по-трудно, защото сега има занимание, а после няма да има“, казва в ефира на “Нашият ден“ Валентина Чобанова.

“Имам нужда, освен от някакви дневни центрове, в които детето да се занимава с нещо повече от това да бъде отглеждана вкъщи, примерно от уикенд или пък седмична грижа, освен тази през деня, защото няма кой да остане при нея. Ако ми се наложи да вляза на изследвания например, не мога да си го позволя“ разказва още тя в интервю за БНР.

“Казаха ми , че има центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища, но в София няма никакви свободни места. Ходих да проверя в Ловеч, там има много хубава база, много добър екип. Но в единия център са много тежки случаи. Там децата са буквално на легло, изведени от домове, без родители. Другото защитено жилище, в което има свободна програма, те пък са много свободни, вечер няма никой, което е опасно“, разказа още тя.

“Аз не искам да оставям дъщеря ми завинаги в такъв център, искам да намеря място, в което тя постепенно да свиква и с други хора и да общува, за да може един ден да има някакво място, в което да се чувства добре“, сподели Валентина Чобанова в интервю на Таня Любенова за “Нашият ден“.

• 26 000 деца у нас имат специални образователни потребности

• Мина Енева: Трябва национална стратегия за хората с психични особености и страдания

• У нас няма статистика нито за децата, нито за възрастните с аутизъм. НБУ публикува въпросник за симптомите