Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Почистваме черноморските плажовете "Аркутино" и "Камчийски пясъци" на 26 и на 28 декември

Кампанията "Чистата Коледа" ви кани да се включите в почистването на двата плажа, облечени в празнични коледни облекла.

Кампанията е под мотото "Морето не е за една ваканция".

Инициативата "Чистата Коледа" съществува от 2018 г.
Организатори са сърфистката организация WIND2WIN  и блогът Lessplastic Bulgaria.

Тя е едно от най-посещаваните коледни екологични събития у нас.

Всяка година доброволците на кампанията събират отпадъци с приблизително тегло половин тон. До този момент са събрани общо 2000 кг пластмасови отпадъци, а доброволците, взели участие в почистванията са били над 150 човека от цяла България.


Тази година доброволци ще почистват два плажа на две различни дати: 26 декември – плаж "Аркутино" край Приморско, и 28 декември – плаж "Камчийски пясъци" край Варна. Началният час е 10.00 часа и за двата плажа.

"Идеята на кампанията е да обърнем внимание върху замърсяването на Черно море и да мотивираме повече хора, да дадат своя коледен подарък на природата – чрез почистване на избрани плажове, което този път ще могат да направят в два дена." – споделя един от организаторите Илияна Стоилова и добавя: "Проблемът със замърсяването на морето е актуална тема не само през лятото. През зимните месеци, макар и без туристи, плажове ни са покрити с боклук. Вярвам, че е важно е да показваме на децата, че плажовете ни са места за спорт, отдих, и социален живот и трябва да ги пазим чисти. Чистотата на морето е свързана пряко с човешкото здраве."


Инициативата "Чистата Коледа" помага на природата, а и носи много усмивки и добро настроение на участниците – всички които проявят желание да се включат в двете почиствания се приканват да дойдат на плажовете облечени в коледен дрескод, а след приключване на почистването, ще има тържество и награди.

Събитието е любимо на децата, най-малките са едни от най-нетърпеливите да дойдат на заветните дати – дегизирани като Дядо Коледа, Рудолф, Снежанка или джудженца – и да се впуснат в приключения. Кампанията "Чистата Коледа" има важна комуникационна мисия, тя е особено ценна за децата, не само защото е много забавна, но и заради образователния аспект – децата научават любопитни факти за морето, растителността и обитателите му, както и да пазят природата.

Според мониторинга за морски отпадъци на Института по биоразнообразнообразие и екосистемни изследвания при БАН през зимата по българските плажове се срещат голям брой отпадъци. Силното вълнение, вятърът, морските течения и локацията на плажа са водещи фактори при замърсяването. Според ИБЕИ, на плаж Аркутино са открити 289 отпадъка за 100 м от плажа, на плаж Алепу – 188 отпадъка / 100 м, а на плаж Златна рибка – 110 отпадъка за 100 м от плажната ивица.


Проучване на учени от Института по океанология във Варна показва, че делфините в Черно море поглъщат пластмасови отпадъци.

През 2020 и 2021 година учените от института са изследвали стомасите на 31 мъртви делфина от видовете афала (Tursiops truncatus) и муткур (Phocoena phocoena). Труповете на делфините са локализирани на север от Варна, заплетени в мрежи за улов на калкан. В стомасите на 26 от делфините (83,87%) са открити пластмасови фрагменти. Размерът на пластмасовите фрагменти варира между 1µm – 5mm (микропластмаса) и 5mm – 25mm (мезопластмаса).


Удавяне след заплитане в рибарски мрежи е основната причина за смъртта на делфините в Черно море.

Общото количество на погълнатите пластмасови частици у всички делфини възлиза на 197 фрагмента. Средният брой погълнати пластмасови частици е 6.35 парченца за делфин. Най-често срещани са синтетичните влакна. Те се образуват при разграждане на рибарски принадлежности в морето (рибарски мрежи, въжета и съоръжения за аквакултури) или попадат там от сушата. Основен източник на синтетични влакна са дрехите ни. При пране, чрез отпадните води в околната среда, може да попадат над 1900 синтетични влакна на дреха или до 0.1 мг влакна на 1 грам текстил. Малките влакна попадат чрез отпадните води в реките или директно в морето.


"Морето и отпадъците в него и на брега стоят целогодишно. Премахването на отпадъците от плажовете е мярка, която предотвратява разпадането на пластмасата на малки парченца. Инициативи като "Чистата Коледа" имат санитарен, но и силен социален акцент. Разпространяването на информация и ангажираността с проблема са първите крачки към решаването му" – споделя Никола Бобчев от Lessplastic Bulgaria.

Научно изследване, публикувано през ноември в сп. "Нейчър комюникейшънс", показа как се отразява на китовете морското замърсяване.

Сините китове поемат до 10 млн. частици пластмаса на ден. Те са и най-големият консуматор на микропластмаси - един кит поема до 43.6 кг пластмаса всеки ден. Пластмасата се намира в храната на кита.


През 2022 г. изследване на Нидерландската национална организация за здравни изследвания и направено от учени от Свободния холандски университет откри за първи път микропластмаси в човешката кръв. Проучването е публикувано в списание Environment International.

Половината от човешките пробите са съдържали PET пластмаса, която се използва в еднократните бутилки за напитки. Една трета от кръвните проби съдържа полистирол, използван за направата на опаковки за храни и други продукти. А една четвърт от пробите съдържат полиетилен – материала на найлоновите торбички.

Следете официалното фейсбук събитие "Чистата Коледа" за всички подробности.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54